2.5. Палатката – първи големи събрания
През 1989г. по идея на ромите от кв. “Христо Ботев”, църквата закупува палатка за евангелизационни събрания. Това съоражение не е нищо друго освен една обикновена брезентова шатра, от същия тип, от който са палатките на ромите за провеждане на семейни тържества (сватби, кръщенета, и др.).
С капацитет 500 седящи места на първото събрание в кв. “Христо Ботев” на Рождество Христово, тя събира под своя покрив над 1000 души роми и българи от цяла България. П-р Павел Игнатов открива службата с думите: “Аз нямам опит в такива големи събрания, но имам опит в проповядването”33.
През същата година палатката се разпъва още два пъти (събранията се провеждат в събота и неделя), като освен п-р Игнатов, проповядва и Тим Корнет, който според п-р Станислав Тодоров34 е един способен евангелизатор.
Милицията присъства, но не пречи на провеждането на събранията. Въпреки това, никога не се обявява, че това са евангелизациони събрания, но се използва традиционния предтекст, например сватбата на брат Данчо от Факултета, където палатката се разпъва през следващата година (1990). На едно от тези събрания се спасява Георги Бакалов с група младежи, с които по това време отбиват воената си служба35.
Използването на този вид форма на събрания, поставя основата на един нов вид служение на църквата – улични евангелизации и големи събрания. Ако сега бъде попитан за ползата от тях, п-р Павел Игнатов би казал, че те са били важна подготовка и предпоставка за успеха на събранията в 1-ва и 3-та зала на НДК.
Назад | Съдържание | Напред