1.2. Преглед на периода
В настоящето изследване периодът (1985-1995г.) е разделен на две части от по 5 години, с цел да се проследи по-точно специфичните събития, които по някакъв начин са влияели на живота и умножаването на църквата. Този преглед е въведителен и не е пълен по отношение на дати и години, затова той може да се чете успоредно с Приложение 1, за повече подробности.
През първата половина на периода (1985-1989г.) се наблюдават наченки на духовен подем съпътствани с тежки гонения.
Към нелегалната тогава Българска Божия Църква (ББЦ) се присъединява група от младежи, с което се поставя началото на по- изявеното младежко движение в София.
Интернирани са трима от пасторите в църквата: Павел Игнатов, Тома Спасов и Станислав Тодоров. Спряно от комунистите е най-голямото от трите събрания4, намиращо се в дома на п-р Павел Игнатов в кв. “Емил Марков”, на ул. 417, №35.
Съществува натиск от страна на властите за сливане с официалните Конгрешанска, Баптиска и Методистка църкви, с цел пълен контрол5.
Започват събрания в домът на брат Иван Иванов в кв. “Христо Ботев” на ул. “Иван Недялков – Шаблин”, №52. Мястото става известно като “Горницата”, защото е таванско помещение приспособено за богослужения, и има явна прилика с Ранната църква от Деяния на апостолите6 (1:13). Въпреки, че има официално обявени места и часове за богослужения, църквата продължава да се събира и в други частни домове пръснати из цяла София, чието число е около 15.
Осъществяват се първите излизания на пастори от страната след дълги години на забрана, а също и по-чести посещения на служители от чужбина.
Внасят се легално първите християнски книги, аудио и визуална техника, но продължава вътрешното печатане на материали на пишеща машина и циклостил.
Църквата закупува бризентова палатка, (от типа на тези, под които ромите провеждат своите тържества, с капацитет 500 седящи места), и провежда първите си събрания на открито, като посетителите достигат до 1000 души.
Втората половина на този изследван период (1990-1995) е много интензивна и наситена със събития (виж. Приложение 1). Той започва с радостното събитие на признаването на ББЦ за юридическа личност и даване на официална регистрация.
Наемат се големи зали: ВИАС7, кино “Петър Берон”, НДК8 1 и 3 зали.
Провеждат се масови улични евангелизации с наши и западни проповедници и хвалебни групи.
Църквата нараства до 3-4 хил. души, поради което се рои на по-малки квартални и селски църкви, някои от които построяват свои сгради.
През втората половина на периода наред с положителните тенденции е налице и една отрицателна: Църквата се разцепва. В следствие на конфликт между п-р Павел Игнатов и п-р Васил Еленков, половината от миряните и пасторите се отделят и образуват алтернативна Божия църква с име Обединени Божии Църкви (ОБЦ) с ръководител п-р Еленков. Отделят се и множество по-малки групи, които основават свои църкви, днес известни като “независими църкви”.
Също така, ББЦ е подложена на масова медийна агресия, повече от останалите евангелски църкви. В годините 1992-1993 почти всеки ден има недоброжелателна публикация в някой от столичните всекидневници – “24 часа”, ”Труд”, и др.
Назад | Съдържание | Напред