Начало > Креда, разработки, басни > Разработки > Протестантската църква
1944 - 1989
Google

3. 1944 - 1989: “Мрачен комунистически период”

“….този период обхваща най-тежкото време на гонения не само за евангелските църкви в България, но на всички вярващи, в това число и на официалната Православна църква……Основната цел на комунистите през този период бе не само да ограничат всяка църковна дейност, но да достигнат до пълно премахване на църквите”5.

В началото на периода 44-48 се наблюдава известна свобода за евангелската дейност. Провеждат се ежегодните събори на деноминациите и на ОЕЦ. Православната църква не пречи на духовните дейности на евангелските църкви и на строежа на църковни сгради.

Обаче комунистите постепенно завземат властта в свои ръце и се справят по безпардонен начин със своите политически опоненти, като избиват някои от тях, а други хвърлят в затворите. Един по един идва реда и на протестантските представители. Те виждали заплаха във всеки вярващ и с всякакви средства: от молби и заплахи до грубо насилие, те се опитвали да подчинят всеки един под своята власт, независимо вярващ или невярващ.

През 1948 са арестувани голям брой евангелски служители. Заведен е съдебен процес, известен в историята като: “Пасторски”, в който се обвинени 15 пастори от всички деноминации. Последват множество арести и присъди на служители и миряни, с което духовния живот започва да отслабва.

Започват уволнения от работа на вярващите, гонения от всякакъв род, изселване от родните градове и села, арести, затвор. Децата на вярващите били гонени от университетите. Били забранени събранията по домовете и религиозното възпитание на децата. Събаряли църковни сгради. Комунистите се опитвали да внедряват свои хора в църковните среди, искали да контролират живота в църквите. Всяка активна религиозна дейност се смятала като престъпление. Следващия цитат на очевидец описва какво е струвало да бъдеш вярващ в този период: “Това бе време, когато с всички средства се всяваше страх у всички. Някои отстъпиха. Спряха да идват на църква. Страхуваха се за работата си, за бъдещето на децата си. Не смееха дори да се срещат с вярващи”.6 Църквата в известен смисъл започва да търси благоволението на светската управа, като единствен гарант за оцеляването си.

Естествено е в една тотално подтискана духовна атмосфера, членството значително да намалее. Това е служило като едно голямо сито, от което са били пресети: малодушните, неискрените, користолюбивите, а са останали при Трона на благодатта само: твърдите, непоколебимите, силните.


5 Пак там, стр. 352,364
6 Пак там, стр. 369

Назад | Съдържание | Напред