2. 1900-1944: “Време на възход и упадък” - военен период
Евангелизмът навлиза значително укрепен в XX век. Празнуващ своята 50ет годишнина, той има вече свои църкви, известен брой членове и обществено уважение. Периода се характеризира с възходи и упадък, като вземаме предвид трите войни (Балканска - 12-13, Първа - 14-18 и Втора световна 41-44), в които участва България, което неминуемо е повлияло и на духовния живот. Църковните сгради били преустройвани в болнични вилаети, пастирите били изпращани в армията, миряните участвали дейно в общата участ и помагали с каквото можели - лекували физическите и духовните рани на своите сънародници.
Евангелието се разпространявало от действащите мисионери в началото на века, както и от българските служители и миряни. То било прогласявано предимно между аристокрацията, между средното съсловие - занаятчии и др., но и сред по-бедните.
Младите се увличали по образоваността и начетеността на мисионерите. По-будните от тях били изпращани на Запад, за да учат в престижни училища, но когато се завръщали, те трудно се внедрявали отново в старата си културна среда.
Заедно с мисионерите и пастирите в божието дело участвали и проповедници, библейски работници, учители в светски и църковни училища, библейски книжари, които пътували из цялата страна и разпространявали Божието слово и друга духовна книжнина.
Ежегодно през есента се свиквали годишни събори, на които се взимали решения, правели се избори на ръководства, обсъждал се бюджет. Те служели за насърчение и духовно освежаване на вярващите. Провеждали се съживителни събрания със специално подбрани видни пастори и проповедници, което прибавяло членска маса към църквите. Провеждали се групови посещения на затвори, болници и бедните квартали на градовете.
Около 1908 възниква идея за обединяване на баптисти методисти и конгрешани. Създаден е Общ Евангелски Съюз, в който по-късно влизат и петдесетните. Обединението имало за цел сближаването на отделните деноминации, тяхното по-тясно сътрудничество, подпомагането им и защитата на интересите им пред трети лица. Освен това в общата им цел се включва и реализирането на такива мероприятия като: печатни произведения, библейски курсове и др. Били основани и Българско библейско дружество и Евангелско благотворително дружество. Отварят се девически и мъжки училища, сиропиталище в София за сираците от войната, както и Богословска семинария в Самоков.
По това време възниква влияние на либералното движение сред някои мисионери и някои българи, което е преодоляно и църквата продължава да се изгражда върху здравите Библейски основи.
През 34 борда в Бостън взема решение да отзове всички мисионери, което става до 37, когато си заминават и последните. Църквата трябва да продължи нататък със свои сили, което тя прави. Появява се стремеж за самоиздръжка на църквите и техните служители.
Междувременно през 1920 навлиза Петдесетното движение, което според Димитър Митев става на фона на духовна криза: ”През 1920, когато се появяват първите кълнове на едно мощно съживление в страната, тогава съществуващите евангелски църкви у нас били в упадък. Техния разцвет отдавна бил преминал”.2 Според друг автор - Венцислав Стойков то започнало сред вече съществуващите църкви “Първоначално сред баптисти, методисти и конгрешани., а по-късно последователите на това учение били изгонени от местните църкви и обособили свои общества. За 20 години (до 1940), вярващите, кръстени със Святия Дух надминали броя на всички останали евангелски общества взети заедно”.3
Една статистика4, ни дава информация за броя на църквите и вярващите на конгрешаните. По данни от 32г. те са имали 30 църкви и 18 по-малки общества с членска маса около 4000 души. Нямам данни за методистите и баптистите, но да предположим, че и те са имали по 3000 души, общо да са били 10 000, (което може да е малко преувеличено). Ако изчисленията на п-р Стойков са верни, че до 40та петесетните (Петедесетен съюз и ББЦ) са превъзхождали два пъти всички останали, броя нараства на около 20 000, (която цифра може също да е завишена). Следователно до началото на комунистическия период вярващите в България не са били повече от 15-20 хил. души. Разпределени в различните региони като сфери на влияние, както следва: методисти - Северна България, ББЦ - Плевенския регион, конгрешани. - Южна България, баптисти - юго-западна България, Петдесетен съюз - юго-източна България.
2 МИТЕВ, Д. Евангелизмът., стр. 44
3 СТОЙКОВ,В., История на Българска Божия Църква, стр.3
4 Вестители на истината, стр. 53
Назад | Съдържание | Напред