Домашно задание към курса “Пастирска грижа”
от Данаил Радков студент IV курс
Преподавател: доц. Румен Стаматов
Октомври 1999
Въведение
Теоцентричното консултиране е метод за консултиране, който е малко известен у нас. Подходящ за вярващи и невярващи и приложим, както за разрешаване проблемите на отделния човек, така и за решаване на други междуличностни проблеми (в областта на семейните и др. взаимоотношения). Както ще видим по-надолу в своята същина той се различава коренно от останалите известни методи за консултиране, тъй като в неговата основа стои Библията и личността на Бога.
Терминология
В лекциите уточнихме, че термина "Християнско съветване", или на англ. "Christian counseling", не е съвсем точен за описанието на този вид консултиране, тъй като в него даване на съвети не се препоръчва. Затова възприехме термина "Теоцентрицно консултиране" - т.е. консултиране, в което силата за промяна идва от Бога, а не от съветвания или от съветващия.
Библейска основа
В първия стих на библията се казва, че Бог е съществувал преди всичко останало: В начало Бог създаде небето и земята1. Тъй като той е Твореца и Архитекта на творението, той най-добре знае естеството му и по-специално същината на човека, което пък виждаме от Пс. 103:14 Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст. От тук заключаваме, че никой човек не познава така добре човека, както Бог и в крайна сметка единствен Той знае неговите нужди (от какво се нуждае той, както в физическата, така и в другите области на неговия живот). Нещо повече в личността на Исус Христос - Бог пострада от човека и за човека, преживявайки всичко онова, което самия той би могъл някога да преживее. Затова само Бог може истински да съпреживява и състрадава с него - Евр. 4:15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях; 5:2 … който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен от немощ.
Същност
По време на курса измислих следното изречение, което според мен най-точно описва неговата същност: "Да помагаш на другия означава да му помогнеш той да си помогне, за да му помогне и Господ" - като отнасяме цялото това твърдение към процеса на консултиране. В него ние отклоняваме вниманието на човека от собственото му "Аз" и проблемите му и го насочваме към Бог, който може да му помогне и промени. Често ние му задаваме въпроса: Вярваш ли, че Бог продължава да работи в теб, и че Той е по-голям от твоя проблем.
За разлика от други методи, при които самия процес на консултиране по различни причини е твърде дълъг (понякога с години), Т.К2 има за цел да изправи падналия на крака и да го направи независим от друг човек3, но самостоятелен във вземане на решения, т.е. да го води до израстване и зрялост. Облечено в библейски термин да се уподобява все повече и повече с образа на Христос.4
При Т.К. лошите мисли трябва да се заменят не с положителни, но с Библейски мисли. Мисленето е определящия фактор, който променя емоциите, което от своя страна води до промяна и на поведението. Този процес се осъществява отвътре навън, не чрез забрани, ограничения и формули, но чрез Словото Божие в Божието присъствие.
Процеса на консултиране
Тъй като всеки човек е уникален, към него трябва да се подхожда като към такъв. Преживяванията и проблемите на всеки са строго индивидуални. Не трябва да започваме с готови рецепти, тъй като това което е подействало при друг с подобен проблем, може сега да не подейства.
Всеки има свой път към Бога и своя вътрешна динамика. Така, че консултиращия не трябва да бърза към крайния резултат, но да се движи успоредно с консултирания. За съзряването е нужно време.
Трябва да уважаваме човека, да го поддържаме и приемаме такъв какъвто е, с мисълта, че Бог има работа с греха, а ние с грешника. Да виждаме потенциал за промяна, а не да поставяме етикети, които да не дават шанс. Също да прилагаме принципа на милостта, а не принципа на справедливостта. Справедливостта изисква възмездие, получаване на това което е заслужено. Милостта точно обратното - иска да даде това, което не е заслужено. Обсъждайки ситуацията след внимателно изслушване, трябва да насочваме "клиента" към само-осъзнаване на проблема, предлагане на други възможности, вземане на решение, което той трябва да вземе сам, което се обуславя от неговото суверенно право на избор. Избор, който да изпълни живота му със смисъл, водещ до конкретни цели (дългосрочни5 и краткосрочни), което от своя страна да го ангажира с конкретни действия.
Заключение
Теоцентричното консултиране е много ценен подход към трудностите и проблемите на вярващите. То трябва да бъде една от основните задачи на пастира - душегрижител. Той трябва да го използва в своята служба, както лично - към отделни случаи, така и в цялата църква. За да няма нужда от същинско консултиране (което отнема повече време и сили), трябва да има превантивно консултиране6. То трябва да се изразява най-вече в неговото проповядване и наставление, изразено в: 1) Напътствия в личните взаимоотношения - как вярващите да живеят в тялото Христово; 2) Поучаване на Божието разбиране по конкретни проблеми. Прилагайки го и жънейки плодовете от неговото въздействие върху израстването на неговите "пасоми", бденето над душите им ще бъде за него радост, а не тежко бреме.
1 Бит. 1:1
2 Теоцентрично консултиране
3 Ер. 17:5 Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.
4 Гал. 4:19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас.
5 По-горе споменахме, че най-дългосрочната цел в християнския живот трябва да бъде уподобяването с Христос, процес продължаващ през целия живот.
6 Когато човек осъзнава, че зависи от Бог, той не идва при човек.