Въведение

Съвременната църква, поставя силен акцент върху Третото лице на Троицата. Петдесятно-харизматичните обществаства, са най-бързо разтящите и най-многобройните в световен мащаб. Вниманието към Светия Дух, е обосновано поради това, че днес живеем в Неговата епоха. Сега е времето на Новия Завет, на благодатта, на Светия Дух. Днес, Той е активен на земята. Неговото идване в деня на Петдесятница роди църквата. За Него Христос каза, че е по-добре да го замести, защото като дойде, Той ще живее във вярващите.

За Св. Дух се е писало и се пише много, може би толкова, колкото и за Христос. Това, което е добре да споменем тук е възможността да се общува с Него лично.

Присъствието на Св. Дух в живота на вярващия човек, е присъствието на Самия Христос и на Бог Отец. Служението на Св. Дух, не бива и не може да се оттдели от личността и делото на Исус Христос и Бог Отец. Например да вземем спасението: Бог Отец замисля спасението, Исус Христос го изработва на кръста, Св. Дух го прилага в живота на човека. Той го изобличава за грях, съдба и праведност, помага му да се покае и да вярва, и го води при “престола на благодатта”. Водното кръщение е в името на Отца, Сина и Св. Дух. Молитвата трябва да се отправя към Отец, в името на Исус, чрез Св. Дух.

Най-големият урок, който можем да научим от Св. Дух, е Неговото смирение. Свързвали ли сте някога смирението със Св. Дух? Нека да обясня: Той не иска нищо за себе си, но прави всичко в полза на Христос (въпреки, че е равен на Него), Той не търси слава за себе си, а дава славата на Христос; Той не се изтъква, но издига Исус; Той не се хвали със своите способности и това, което има, но взима от Христовото и дава на нас. Както луната отразява Слънцето, така Св. Дух отразява Исус, а Исус - Бог Отец. Какво смирение и себеотричане?

Относно християнския живот, Той запечатва вярващия за деня на изкуплението, поставя го в тялото Христово – църквата, и го кръщава със огън, като му дава сила за служение, и живот в святост – угоден на Бога.

В моята поема Библията, аз говоря за Него така: “Има още много истини написани във нея, и коя от тях да ви разкажа знам - за Духът Му Сяти, Който след това изпрати Сам. Той не ще остави ни сираци, но ще бъде с нас на таз земя, и злите планове ще спира на лукавий Сатана. Ще ни води и говори, пътя ни ще освети и за Писаното Слово с пояснение ще ни дари, и в силата на Бога, Духът Свят ще ни даде, в даровете девет ний да служим от сърце”.

Нека разграничим обитаването на Св. Дух, и кръщението със Св. Дух. След новорождението (в което Той е пряк участник), което е следвано от покаяние и вяра в Христос, Той идва и започва да обитава в сърцето. Кръщението е повторно Негово действие, което е потапяне (на гръцки баптизо - изцяло) в Него, в Неговата сила, благодат и светлина. Гаранция, че последното се е осъществило, е че кръстения започва да говори непознат език, според както Св. Дух му дава. Този език е молитвен език. Чрез него вярващия общува директно с Бога, и така той се моли изцяло по Божията воля.

Така-нареченото “Пълно евангелие”, и неговите адвокати въз основа на Деяния 2:38, и др. стихове, твърдят, че евангелието включва и Кръщение със Св. Дух. Те казват, че “Пълното евангелие включва: 1. Покаяние спрямо Бог Отец; 2. Вяра спрямо Господ Исус Христос, и 3. Кръщение спрямо Св. Дух. Те настояват, и че веднъж повярвал, човек трябва да се моли за повторна опитност със Св. Дух.

За себе си вярвам, че Библията поставя последното като норматив, и това не, че някой ми го е казал, но че сам съм се убедил в неговата правота, и най-вече, че лично съм преживял това връх-естествено явление.

Бих искал да ви разкажа за моята опитност:

“В една октомврийска вечер през 1991-ва, старшината на ротата ме пусна в отпуск. Беше петък, и църквата в която бях повярвал преди няколко месеца имаше богослужение, и разбира се в “първата си ревност” реших да отида, вместо да си остана в къщи пред телевизора. До този момент не знаех много за Св. Дух и се молех: “Господи, дай ми Духът Си за обща полза”. Тази моя молитва не даваше голям резултат, но онази вечер бях изпълнен с радост и трепетно оакване, че нещо добро ще ми се случи. След службата се заговорихме с една група млади хора, които след като им споделих, че искам да бъда кръстен, ми предложиха да се молят за мен в близкия парк. Там, те ме заобиколиха и започнаха да се молят. Чувствах тяхната любов и желание да ми помогнат. Известно време нищо не стана, аз се обезкуражих, те ме насърчиха да продължа да се моля. Направих го, и малко след това поувствах прилив от главата до петите. По ръцете ми залазиха тръпки като електрически ток, и в следващия момент като отприщване на шлюз на язовир – заговорих на Бога на непознат език. Трудно ни беше да се разделим. Целувахме се и се прегръщахме. Онази нощ не можах да спя. Чувствах се като след “духовна баня”. Не можех да спра да се моля, а в следващите дни – месец да разказвам за това, което ми се беше случило, както и да благовествам за Христос”.

Оттогава въпреки, че учих в Семинария, където не се вярваше така, и често хора с противно мнение ме разубеждаваха, в мен се затвърди убеждението, че тази опитност е истинна, Библейска, от Бога, и за днес.

Докато работех по “Светият Дух в Библията”, се молех да получа ново откровение за Неговата личност и дело. Работата ми беше благодатна и просветляваща.

Вярваме, че макар по обем да не е голям този материал, приспособен на български от Nave’s Topical Bible, е важен и фундаментален, и че ще бъде полезен на всички, които го ползват в дългосрочен план. Това семе, което посяваме тук на земята, дано да даде плод за веността.

05.02.2006
неделя

Данаил Радков

Съдържание | Напред