Богословски речник

A  C  F  I  L  O  P  S 
А  Б  В  Г  Д  Е  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ю 

Отлъчване

Дисциплинарен акт, чрез който Църквата прекъсва отношението си с някой неин член, който е отказал да се покае за грехове. В Мат. 18, е описана процедурата на отлъчване. Отлъчените не могат да участват в Господната вечеря.

В Библията, сериозните нарушители на Божия закон, за които се предполага, че са Християни, бяха "предавани на Сатана за погубване на плътта" (1Кор. 5:5; 1Тим. 1:20). Обаче, след покаяние, се възтановява общението на човека с тялото Христово.

Назад  |  Напред