Въведение

Вярата на човека определя и неговия светоглед. Неговата ценностна система, отношението му към Бог и себеподобните. Важно е вярата да е осъзната и определена. Затова църквата Христова е приела креда, които да установяват основните истини на християнството, касаещи основно личността и делото на Господ Исус Христос.

Независимо от това на кой Християнски клон принадлежи някоя църква, която държи на своята истинност, тя приема, ранно-християнските креда: Апостолско, Никейско, Халкедонско, и.т.н. и понякога въз основа на тях те правят свои (виж www.creeds.net), но те са основополагащи.

В някои от литургичните църкви, в богослужебния ред присъства всеобщо четене на “Символ верую”.

В Ранната църква при кръщение, кръщаваните са повтаряли думите на някой символ, който в 2 Тим. 6:12, се нарича “Изповед на вяра пред мнозина свидетели”. Запазена е и една Кръщелна изповед от трети век.

Самата Библия съдържа вероизповедни формули:

В Стария Завет те напомнят великите дела на Бога и заветната му връзка с Израелския народ: “Кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? …” - Втор. 4:7; или неговото превъзходство пред боговете на другите народи: “Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог … ” – Втор. 10:17

В Новия Завет са свързани с Личността и делото на Господ Исус Христос. Ап. Петър смело изповядва: “Ти Си Христос, Син на живия Бог” – Мт. 16:16; Ап. Павел на фона на многобожието, което се насърчавало от Римската държава е категоричен: “Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.” 1 Кор. 8:5,6. Виж Библейски креда.

Термина “Кредо” е с латински произход и означава “Вярвам”, напр. параграфите на Апостолското кредо на латински започват така:

Кредата, Символите на вярата, или така наречените вероизповедните формули, съдържат основни истини на вярата, изразени във възможно най-кратка форма.

Кредата на ранната църква са написани предимно за да се противопоставят на ересите, и да формулират кое учение е правилното. Те са и заключителни документи на Църковните събори, които са се свиквали, за да се преборят с тях.

В първите векове, се появяват отделни хора или цели течения, които предизвикват фундаменталните истини на Християнската вяра. Те предлагат нови формулировки, претендирайки, че имат специално водителство от Бога. Това са били Арий, Несторий, Аполинарий, и групи като, Докетите, Монофизизитите, Монотелитите, и др.

Днес в Духовния свят присъстват не по малко алтернативи на Традиционното християнство. Много от култовете и ересите са нова форма на древните такива. Всички те, както някой добре е казал са: “Неплатените сметки на църквата”.

Всичко това ни предизвиква да осмислим вярата си с днешна дата, и да си отговорим на въпроса: “В какво се състои правата вяра”, и да се завърнем “Назад към източниците”.

И така, не е достатъчно просто “да вярваме в нещо”, опасно е да имаме своя собствена религия, или да вярваме в нечия погрешна друга, сляпо. Също така, по-добре е да останем консервативни, старомодни, но да спасим душата си, отколкото да бъдем модерни и оригинални, но да погинем завинаги.

Нека днес да се присъединим и да стоим в Единната Свята Христова вяра, и да се придържаме към нейните фундаменти: Светата Библия, Ранните църковни отци, и кредата на Църковните събори.

Това е сбора на спасителното учение, което ще ни води безопасно в истината, ще ни изведе до Райските двери, и ще ни гарантира живота вечен отвъд тях с нашия Господ и Спасител, където ще съзерцаваме неговото лице завинаги. Амин.