Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
Учението ми ще капе като дъжд;
Думата ми ще слезе като роса,
Като тънък дъжд на зеленище,
И като пороен дъжд на трева.
Понеже ще провъзглася името на Господа,
Отдайте величие на нашия Бог.
Той е Канара; делата му са съвършени,
Защото всичките Му пътища са прави,
Бог на верността е, и няма неправда в Него;
Справедлив и прав е Той.
Те се развратиха;
Порокът им не подобава на Неговите чада;
Те са поколение извратено и криво.
Така ли въздавате Господу,
Люде глупави и неразумни?
Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? -
Той, Който те е създал и утвърдил.
Спомни си предишните дни,
Смисли годините на много поколения;
Попитай баща си, и той ще ти извести, -
Старците си, и те ще ти кажат.
Когато Всевишният даваше наследство на народите,
Когато разпръсна Адамовите потомци,
Постави границите на племената
Според числото на израилтяните.
Защото дял на Господа са Неговите люде,
Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
Намери го в пуста земя,
Да! в пуста, дива и виеща;
Огради го, настави го,
Опази го като зеницата на окото Си.
Както орел разбутва гнездото си.
Трепери над пилетата си,
Разпростира крилата си
Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
Така Господ сам го води,
И нямаше с него чужд бог.
Издигна го на високите места на света,
И той яде произведенията на нивите;
И кърми го с мед от камък
И с масло от скала кременлива.
С краве масло и с овче мляко,
С тлъстина от агнета
И от овни васански и от козли,
С тлъстина от пшеница;
И ти пи вино - кръв гроздова.
А Иесурун затлъстя и ритна;
Затлъстял си, угоил си се,
Надебелял си;
Тогава забрави Бога, Който го създаде,
И презря Канарата на спасението си.
С чужди богове Го раздразниха до ревнуване,
С мерзости Го раздразниха до гняв.
Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог,
На богове, които не бяха знаели,
На нови богове наскоро въведени
От които бащите ви не се бояха;
А ти не помисли за Канарата, Която те роди,
И забрави Бога Създателя твой.
Видя Господ и огорчи се,
Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
И рече: Ще скрия лицето Си от тях,
Ще видя каква ще бъде сетнината им;
Защото те са поколение развратено,
Чада, в които няма вярност.
Те Ме раздразниха до ревнуване с онова, което не е Бог,
С кумирите си Ме разгневиха;
За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде,
С народ несмислен ще ги разгневя.
Защото огън се накладе в гнева Ми,
И ще пламне дори до най-дълбокия ад;
Ще пояде земята с произведенията й,
И ще изгори основите на планините.
Ще натрупам на тях зло;
Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
Ще изтлеят от глад,
Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест
И от лют мор;
Зверски зъби ще изпратя върху тях,
И отрова от пълзящите по земята.
Извън нож а извътре ужас
Ще погуби децата им,
И младежа и девицата,
Бозайниче и белокосия старец.
Рекох: Разпръснал бих ги,
Изличил бих спомена им изсред човеците,
Ако не се боях от гнева на неприятеля.
Да не би да високоумствуват противниците им
И кажат: Мощната наша ръка
Направи всичко това, а не Господ.
Защото те са народ неразбран,
И няма в тях разум.
О да бяха мъдри, да разбират това,
Да смисляха сетнината си!
Как би могъл един да прогони хиляда,
И двама да обърнат в бяг десет хиляди,
Ако Канарата им не би ги предала,
И Господ не би ги предал!
Защото тяхната канара не е като нашата Канара;
И самите ни неприятели нека съдят за това.
Понеже тяхната лоза е от содомската лоза
И от гоморските ниви;
Гроздето им е грозде отровно,
Гроздовете им са горчиви;
Виното им е отрова змийска
И мъчителна отрова аспидова.
Това не е ли скрито у Мене?
Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
На Мене принадлежи възмездието и въздаянието;
Ногата им с време ще се подплъзне;
Защото близо е денят на погиването им,
И приготвеното за тях наближава.
Защото Господ ще съди людете Си
И ще пожали слугите Си,
Когато види, че изчезна силата им,
И че не остана никой, затворен или свободен.
И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
Които ядяха тлъстината на жертвите им,
Пиеха виното на възлиянията им?
Те нека станат и ви помогнат
Нека ви бъдат закрила.
Вижте сега, че Аз съм Аз,
И освен Мене няма Бог;
Аз убивам и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам;
И няма кой да избавя от ръката Ми.
Защото дигам ръката Си към небето
И казвам: Заклевам се във вечния Си живот,
Че, ако изостря лъскавия Си меч
И туря ръката Си на съдба,
Ще въздам на враговете Си,
И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
Ще упоя стрелите Си с кръв,
И мечът Ми ще яде меса
С кръвта на убитите и на пленените,
На чело с вражеските първенци.
Развеселете се, народи, с людете Му;
Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си,
И ще стори възмездие на противниците Си,
И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;
и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.