1 Мълчете пред Мене, вие острови;
И племената нека подновят силата си;
Нека приближат, и тогава нека говорят;
Нека застанем заедно на съд.
2 Кой е въздигнал едного от изток,
Когото повиква с правда при нозете Си?
Предава му народи, и поставя го господар над царе,
И тях предава на ножа му като прах.
На лъка му като отвята плява.
3 Погонва ги, и безопасно минава
Пътя, по който не беше ходил с нозете си.
4 Кой издействува и извърши това,
Като повика още в началото бъдещите родове?
Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.
5 Островите видяха и се уплашиха,
Земните краища се разтрепераха,
Приближиха се и дойдоха.
6 Всеки помогна на другаря си,
И рече на брата си: Дерзай!
7 И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря,
И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята,
Като казваше: Добре е споено,
И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.
8 Но ти, Израилю, служителю Мой,
Якове, когото Аз избрах,
Потомството на приятеля Мой Авраама,
9 Ти, когото взех от краищата на земята,
И повиках от най-далечните й страни,
И ти рекох: Ти си Мой служител,
Аз те избрах, и не те отхвърлих,
10 Не бой се, защото Аз съм с тебе;
Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог;
Ще те укрепя, да! ще ти помогна.
Да! ще те подпра с праведната Си десница,
11 Ето, всички, които са разгневени на тебе,
Ще се засрамят и смутят;
Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.
12 Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе,
И няма да ги намериш;
Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо,
И като че не са били.
13 Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти,
И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.
14 Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви;
Аз ще ти помагам, казва Господ,
Твоят изкупител, Светият Израилев.
15 Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя;
Ще вършееш планините и ще ги стриеш,
И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;
16 Ще ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе,
И вихрушката ще ги разпръсне;
А ти ще се зарадваш в Господа,
Ще се похвалиш в Светия Израилев.
17 Когато сиромасите и немотните потърсят вода,
А няма, и езикът им съхне от жажда,
Аз Господ ще ги послушам,
Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.
18 Ще отворя реки на голите височини,
И извори всред долините;
Ще обърна пустинята на водни езера,
И сухата земя на водни извори.
19 В пустинята ще насадя кедър, ситим,
Митра и маслено дърво;
В ненаселената земя ще поставя наедно елха,
Явор и кипарис,
20 За да видят и да знаят,
Да разсъдят и да разберат всички,
Че ръката Господна е направила това,
И Светият Израилев го е създал.
21 Представете делото си, казва Господ;
Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.
22 Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане;
Обяснете предишното, кажете какво е било,
Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му;
Или известете ни бъдещето,
23 Известете какво има да стане изпосле,
За да познаем, че сте богове;
Дори докарвайте някакво добро или някакво зло докарвайте,
За да се ужасим като го видим всички.
24 Ето, вие сте по-малко от нищо;
И това, което вършите, по-малко от нищо;
Мерзост е оня, който ви избира.
25 Издигнах едного от север, и той е дошъл, -
От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име;
И ще нагази първенците като кал,
Както грънчарят тъпче глината.
26 Кой е изявил това от начало, за да знаем,
И от преди време та да речем: Той има право?
Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал,
Няма някой да е чул думите ви.
27 Пръв Аз рекох на Сиона: Ето ги! ето ги!
И дадох на Ерусалим благовестител.
28 Защото, когато прегледах, нямаше никой;
Да! между тях нямаше съветник,
Който да може да отговори дума, когато ги попитах.
29 Ето, те всички са суета,
Делата им са нищо,
Излеяните им идоли са вятър и посрамление.