А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.
Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.
И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.
И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.
Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.
А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.
Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;
и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.
А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й.
Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.
После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил†, защото Господ чу скръбта ти.
Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.
Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?
Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои‡; ето той е между Кадис и Варад.
И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.
А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.