1 Но Господ ми рече:
Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене,
Пак душата Ми не би се смилила за тия люде.
Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.
2 И когато ти рекат: Къде да излезем?
Тогава ще им речеш: Така казва Господ:
Които са за смърт, на смърт,
И които са за нож, под нож;
И които са за глад, на глад,
И които са за плен, в плен.
3 И ще докарам на тях четири вида язви, казва Господ:
Ножът да заколи и кучетата да разкъсат,
А небесните птици и земните зверове
Да изпоядат и да изтребят.
4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света
Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия,
По причина на това, което стори в Ерусалим.
5 Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме?
Или кой ще те пожали?
Или кой ще се обърне да те попита: Как си?
6 Ти си Ме отхвърлил, казва Господ,
Отишъл си надире,
Затова ще простра ръката Си против тебе та ще те погубя;
Дотегна Ми да показвам милост.
7 Ще ги отвея с веяло в портите на тая земя,
Ще ги обезчадя, ще изтребя людете Си,
Защото не се връщат от пътищата си.
8 Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък;
На пладне доведох грабител върху тях против майката на младите;
Внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.
9 Оная, която роди седем, изнемощя, предаде дух;
Нейното слънце залезе, когато беше още ден,
Тя биде посрамена и смутена;
А останалите от тях ще предам на нож
Пред неприятелите им, казва Господ.
10 Горко ми, майко моя,
За гдето си ме родила човек за каране,
И човек за препиране с целия свят!
Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва,
Все пак, обаче, всеки от тях ме кълне.
11 Господ ми каза: Непременно ще те укрепя за добро;
Непременно ще заставя неприятеля да ти се моли
В лошо време и в скръбно време.
12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?
13 Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по всичките твои предели,
И то поради всичките ти грехове.
14 И ще те отведа с неприятелите ти
В страна, която не знаеш;
Защото се запали огънят на гнева Ми,
И ще гори върху вас.
15 Ти, Господи, познаваш делото ми спомни си за мене;
Посети ме и отплати за мене на гонителите ми;
В дълготърпението Си не ме отнимай.
Знай, че заради Тебе претърпях укор.
16 Като намерих Твоите думи изядох ги,
И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето;
Защото се наричам с Твоето име,
Господи Боже на Силите.
17 Не седях в събрание на веселящите се,
Нито се радвах с тях;
Седях сам поради ръката Ти,
Защото Ти ме изпълни с негодувание.
18 Защо е постоянна болката ми,
И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление?
Ще ми станеш ли като измамлив поток,
Като непостоянни води?
19 Затова, така казва Господ:
Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя,
За да стоиш пред Мене;
И ако отделиш скъпоценното от нищожното,
Тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста.
Те нека се обърнат към тебе,
Но ти не се обръщай към тях.
20 И ще те направя срещу тия люде яка медна стена;
Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият,
Защото Аз съм с тебе, за да те избавям
И да те отървавам, казва Господ.
21 Ще те отърва от ръката на нечестивите,
И ще те изкупя от ръката на насилниците.