Йов 5:8 Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога, 9 Който върши велики и неизследими дела, И безбройни чудеса; 10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите; 11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените, 12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си; 13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва. 14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем. 15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния; 16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват. 17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия; 18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват. 19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло. 20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
Йов 9:2 Как ще се оправдае човек пред Бога? 3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори за едно от хиляда. 4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал? 5 Той премества планините, и те не усещат когато ги е превърнал в гнева Си. 6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят. 7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. 8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни. 9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.}† на юг. 10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса. 11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам; 12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш? 13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него! 14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него! 15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си. 16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми. 17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина. 18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини. 19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! би казал Той;И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. 21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си. 22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия, 23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. 24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, който прави това?25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро; 26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова. 27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша. 28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; 29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно? 30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си, 31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. 32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря, И да дойдем заедно на съд. 33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни. 34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. 35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Йов 10:2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен. 3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите? 4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек? 5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни, 6 Та претърсваш беззаконието ми, И издирваш греха ми, 7 При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избави от ръката Ти? 8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха, Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме? 9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш? 10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? 11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел; 12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми. 13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти; 14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен. 15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми, 16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене. 17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат. 18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Йов 12:7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат; 8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят. 9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? 10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си? 12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот. 13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум. 14 Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря. 15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята. 16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът. 17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави. 18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже. 19 Закарва първенците ограбени, И поваля силните. 20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
Йов 26:7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо. 8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях. 9 Покрива лицето на престола Си, Като простира облака Си върху него. 10 Обиколил е водите с граница, Дори до краищата на светлината и на тъмнината. 11 Небесните стълбове треперят, И ужасяват се от смъмрянето Му. 12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав. 13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей. 14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?
Йов 33:12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека. 13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела? 14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава. 15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си, 16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях, 17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека; 18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч. 19 Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си, 20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие. 21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават. 22 Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите, 23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право, 24 И ако Бог му бъде милостив, И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, 25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си; 26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му. 27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми; 28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината. 29 Ето, всичко това върши Бог, Дваж и триж с човека, 30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
Йов 34:10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието! 11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си. 12 Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието. 13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена? 14 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си, 15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта. 16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми. 17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник, 18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте, 19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце? 20 В една минута умират - да! в полунощ; Людете им се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка. 21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки. 22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие. 23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога. 24 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях. 25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват. 26 Удря ги като нечестиви, Явно, там гдето има зрители, 27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му, 28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените. 29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично да ли е сторено това спрямо народ или спрямо един човек, 30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете.
Йов 37:1 Да! поради това сърцето ми трепери, И се измества от мястото си. 2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му. 3 Праща го под цялото небе, И светкавицата Си до краищата на земята; 4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му. 5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме; 6 Защото казва на снега: Вали на земята, Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове; 7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му. 8 Тогава зверовете влизат в скривалищата, И остават в рововете си. 9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците. 10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват; 11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак, 12 Които според Неговото наставление се носят наоколо, За да правят всичко що им заповядва по лицето на земното кълбо, 13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва. 14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела. 15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му? 16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? 17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър. 18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво? 19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си. 20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат? 21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, 22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава! 23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати. 24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Йов 38:1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза: 2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет с неразумни думи? 3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай. 4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: 5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея? 6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък, 7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост? 8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка, 9 Когато го облякох с облак, И го пових с мъгла, 10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати, 11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни? 12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото, И показал на зората мястото й, 13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците 14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло, 15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши? 16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната? 17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта? 18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това. 19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й, 20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й? 21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни! 22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката, 23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война? 24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър? 25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма, 26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек, 27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне? 28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата? 29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? 30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва. 31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона? 32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките й? 33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята? 34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води? 35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат и да ти казват: Ето ни? 36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци? 37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове 38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят? 39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки, 40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват? 41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна се скитат и викат към Бога?
Йов 39:1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? 3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си. 4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях. 5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец, 6 За който съм направил пустинята за къща, И солената земя за негово жилище? 7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара. 8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина. 9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли? 10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе? 11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си? 12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти, И да го събере в гумното ти? 13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са? 14 Защо тя оставя яйцата си на земята, И ги топли в пръстта, 15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже, Или полски звяр да ги стъпче. 16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности: 17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум. 18 Когато стане да бяга, Присмива се на коня и на ездача му. 19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? 20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. 21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията. 22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча, 23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата. 24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост. 25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането. 26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг? 27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините? 28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места. 29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч. 30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.
Йов 40:1 Господ проговори на Иова и каза: 2 Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това. 3 Тогава Иов отговори Господу, казвайки: 4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си. 5 Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя. 6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза: 7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай. 8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си? 9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него? 10 Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие. 11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го; 12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им; 13 Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото място, 14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси. 15 Ето сега речния кон който съм направил както и тебе; Яде трева като вол. 16 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му. 17 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени. 18 Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове. 19 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си. 20 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове. 21 Ляга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и в блатата; 22 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават. 23 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му. 24 Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка?
Йов 41:1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже? 2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука? 3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи? 4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга? 5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си? 6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците? 7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия? 8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това. 9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек? 10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене? 11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое. 12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство. 13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти? 14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни. 15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани; 16 Едната се допира до другата, Така щото ни въздух не може да влезе между тях; 17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят. 18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората. 19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат. 20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики. 21 Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му. 22 На врата му обитава сила, И всички заплашени скачат пред него. 23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати. 24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък. 25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват. 26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. 27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво. 28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама; 29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието. 30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята; 31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро. 32 Остава подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост. 33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх. 34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Йов 42:1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки: 2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано. 3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал. 4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай. 5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда; 6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.
Псалом 8:3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил, 4 Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш? 5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, И със слава и чест си го увенчал. 6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му.
Псалом 97:6 Небесата възвестяват правдата Му; И всичките племена виждат славата Му.
Псалом 104:1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик, С блясък и величие си облечен, 2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса; 3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница, И вървиш с крилата на вятъра; 4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък; 5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена. 6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините. 7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг. 8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях. 9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята. 10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете, За да текат между планините. 11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си; 12 При тях небесните птици обитават, И пеят между клончетата. 13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята; 14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята, 15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека. 16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил, 17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка; 18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци. 19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва. 20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат. 21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна. 22 Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. 23 Човек излиза на работата си и на труда си до вечерта. 24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи. 26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него. 27 Всички тия от Тебе очакват да им дадеш на време храната. 28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага, 29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират и връщат се в пръстта си. 30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята. 31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ, 32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Псалом 107:23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води, 24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините, 25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни, 26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
Псалом 119:90 Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои. 91 Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.
Псалом 135: Господ прави всичко що Му е угодно на небето и на земята, в моретата и във всичките бездни. 7 Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.
Псалом 147:15 Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже; 16 Дава сняг като вълна, Разпръсква сланата като пепел, 17 Хвърля леда си като уломъци: Пред мраза Му кой може устоя? 18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра Си да духа, и водите текат.
Псалом 148:3 Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, всички светли звезди. 4 Хвалете Го, вие висши небеса, И води, които сте над небесата. 5 Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха; 6 И утвърди ги от века и до века, Като издаде постановление, което няма да премине.
Еклесиаст 3:14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него. 15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече.
Исая 2:19 И човеците ще влязат в пещерите на скалите, и в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.
Исая 13:13 Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.
Исая 29:6 Ще има посещение от Господа на Силите, С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.
Исая 48:13 Моята ръка основа земята, И десницата Ми разпростря небето; Когато ги извикам, те всички се представят.
Исая 50:2 Защо, когато дойдох, нямаше никой, Когато повиках, нямаше кой да отговори? Скъсила ли се е някак ръката Ми та да не може да изкупва? Или нямам ли сила да избавям? Ето, Аз със смъмрянето Си изсушавам морето, Обръщам реките в пустиня; Рибите им се вмирисват, Умирайки от жажда от нямане вода. 3 Аз обличам небето с мрак, И турям вретище за неговото покривало.
Исая 64:3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
Еремия 5:24 Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.
Еремия 10:2 Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения, По причина, че народите се плашат от тях. 13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.
Еремия 31:35 Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем, И нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето тъй щото вълните му бучат, Господ на Силите е името Му; 36 Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва Господ, Тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене. 37 Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе, И да се изследят основите на земята долу, Тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство, За всичко, що са сторили, казва Господ.
Еремия 33:20 Така казва Господ: Ако ви е възможно да нарушите завета Ми за деня, И завета ми за нощта, Тъй щото да не става вече ден и нощ на времето си, 21 Тогава ще може да се наруши и заветът Ми със слугата Ми Давида, Тъй щото да няма син да царува на престола му, И заветът Ми със служителите Ми - левитските свещеници. 25 Така казва Господ: Ако не съм поставил завета Си за деня и нощта, И ако не съм определил наредбите за небето и за земята, 26 Тогава ще отхвърля и потомството на Якова и на слугата Си Давида, Така щото да не вземам от него човеци да управляват потомството на Авраама, Исаака и Якова; Защото ще върна пленниците им и ще им покажа милост.
Еремия 51:15 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята;Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.
Данаил 2:21 Той изменява времената и годините;
Амос 5:8 Потърсете Този, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, Този, Който повиква морските води, И ги излива по лицето на земята: Иеова е името му.
Наум 1:3 Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му, 4 Смъмрюва морето, и го изсушава, И пресушава всичките реки; Васан и Кармил повяхват, И ливанският цвят се изнурява. 5 Планините треперят от Него, И хълмовете се разтопяват; А земята се раздвижва от присъствието Му, Да! светът и всичките му жители. 6 Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него.
Римляни 1:19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света, това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията;
Назад | Съдържание | Напред