Самота

Случвало ли ви се е да имате крещяща потребност да си поговорите с някой, а да няма никой? Или да останете сами в къщи на някой празник? А, може би сте се намирали в голяма църква и въпреки това сте се чувствали сам? Ако бъдем честни пред себе си, всеки от нас се е сблъсквал поне веднъж със самотата. Какво е самотата? Едно от най-мъчителните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимоотношение и от любов. Самотата ни кара да се чувстваме мрачни, навъсени, тъжни, нерадостни – да гледаме на живота песимистично. Самотата ни ограбва и може да ни доведе до редица негативни действия и мисли. Според едно психологическо изследване, най-самотните хора са възрастните. Оставете един стар мъж да живее сам и постепенно ще забележите как той спира да си подстригва косата и да се бръсне. Оставете една жена сама и постепенно тя ще престане да се грижи да изглежда добре. И всичко това в резултат на самотата – вакуум и празнота вътре във вас, която чака да бъде запълнена с нещо, някой.

Какво ни кара да се чувстваме самотни?

На първо място – страх. Страхът да се срещаме и общуваме с други хора, най-малкото ни прави необщителни и хладни към тях. Страхът е свързан с минали преживявания на отхвърляне, в които се засилва опасението, че никой не те харесва, никой не го е грижа за теб, никой не ти казва, че ти си ценен, че си му нужен. И това е една от лъжите на дявола, защото винаги има някой, който е загрижен за теб. Апостол Павел пише на Тимотей във Второто си послание към Тимотей 1:4 “...и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.” Страхът от провал може да ни изолира от другите. Понеже веднъж не си успял, то следващият път ще си по-предпазлив, дори ще се откажеш. Но, истината е, че всеки в някой момент се проваля, затова не трябва да се страхуваме от провали, а след като сме паднали, да се изправим и да продължим да опитваме докато успеем. В Исаия 42:3 се казва : “Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси.” Прегрешение (грях) може да доведе до чувство на вина или срам, а това кара човек да се крие, да се изолира. Когато Адам и Ева съгрешиха, те се срамуваха вече от голотата си и се скриха зад смокиновите листа. Грехът пречи на общуването, грехът ни отделя от Бог и е предпоставка за отчуждението и самотата ни.

Отчуждението и студенината между индивидите е в надпревара с техниката и високите технологии днес. Динамиката на епохата налага да сме по-мъдри в сърдечните ни приятелства, по–трезви в разпределянето на нашите сили за живот. Ние ще изоставаме, ако не сме по-бързи в реакциите, но и по-точни в преценките, по-щедри в общуването с околните, но и по-взискателни в избора на близките. Човекът е роден, за да общува. Целият му живот е непрекъснато изучаване и обвързване с другите. Той расте, защото се опознава чрез тях. Той се обогатява, защото те му помагат да се погледне отстрани и да придобие пълна представа за липсващото в цялостната му изява. Той стига до точната преценка, защото сравнява и съединява собствените си с техните наблюдения върху същността му. Накрая той черпи храна от тяхната сила, докато им се раздава. Но, тази, колкото лична, толкова и обществена определеност на поведението далеч не означава разпиляване на човешките възможности в хаоса на безконтролни и напълно безкритични контакти с всякакви хора. В края на краищата днешният човек е колкото общителен, толкова и майстор на добрия избор. Той предпочита да има малко, но истински приятели, отколкото да се похабява в безплодни взаимоотношения с многобройни познати. Но тази растяща необходимост от хармония между чувствата и разума няма нищо общо с буздушието на отчуждението.

Несъмнено самотата на различните хора е различна. Тук аз ще се спра на един вид специфична самота - човек, който страда, защото няма кой да го обича. Неговата болка става по-остра и по-постоянна особено ако той е подчертано емоционален, и душата му жадува да се раздава и да получава топлина в работата, в приятелството, в любовта, в семейството. Известно е най-тежкото последствие от самотата. То идва от липсата на всеотдаен партньор за споделяне на радостта, но и за здрава опора в критични моменти – болести, преумора, депресии, обиди, разочарования, служебни и тясно професионални сблъсъци. Затова логичен би бил въпросът, как да се помогне на такъв човек, какъв съвет би приел?

Ако самотният има лична връзка с Бога, то на него може да му се помогне, като му се припомни уникалната, взаимовръзка Бог-човек, в която той да стои. Че Бог е достатъчен за едно пълноценно, здраво, удовлетворяващо взаимоотношение, което посреща всички нужди на човека е истина, за която малцина са размишлявали, а още по-малко са подготвени да я приложат. Защото се изисква дълбока духовна убеденост и вграденост в Божието Слово, като първостепенен източник на утеха, помощ, насърчение, съвет, поука за целия пъстър свят на човешкото битие. От какво още има нужда? От друг човек. Бог каза на Адам, че не е добре да бъде сам и му създаде подходящ помощник, т.е. Ева. Човек има нужда от друг човек, с който да сподела, да се смее, да говори, да бъде заедно, да се моли, да се чувства близък, да обича....

Но, ако самотният не познава Бога, дори още по-лошо, ако съзнателно го отхвърля, то тогава няма едно просто и единствено решение. Защото за човека с проблем, има една единствена реалност и това е неговата реалност, и груба грешка би било да се убеждава в противното. Все пак добрият съвет и доверието, което е абсолютно необходимо за процеса на консултиране биха били едно добро начало за благоразположението на самотника. Дали вниманието на клиента ще бъде насочено към опознаване на проблема от самия него, или към пътя на самоопределянето си, или към размисъл за вечното предназначение на човека като личност, или ще му се осигури атмосфера на подкрепа и взаимопомощ /групова терапия/ - единствената цел, която се търси е да се помогне на клиента сам да поеме отговорност за своя живот, и сам да вземе решение за битието си.

Тук искам да направя и едно разграничение между самотност и това да си сам. Самотата е негативна емоция, докато да избереш да бъдеш сам е по-скоро състояние породено от личните предпочитания. Понякога ние се уединяваме за молитва, или оставаме концентрирани върху дадена дейност, за да я завършим; често демонстрираме индивидуалистични наклоности. Да бъдеш сам определя личната неповторима парадигма на жизненото дело на всеки индивид, в което никой друг не може да го замести. Аз и само аз участвам в интимния си свят, в творческите си изяви, в участието си в тялото Христово – това е единствено и неповторимо мое дело. Ние сме уникални и неповторими, и като такива може да изградим качествени взаимоотношения на първо място – с Бог и като допълнение - с другите – за да победим самотата в живота си! (Десислава Радкова)