Хомосексуалност

Като хомосексуалист (мъж или жена) се определя лице, което има влечение или активна сексуална дейност с обект от същия пол. Някои автори правят разлика между двете, като казват, че погрешността не е във влечението, а в активната дейност, но трябва да се прави разлика между приятелство между лица от един пол и влечение между тях.

Свободата и правата на човека му дават право да се самоопределя религиозно, социално, а поощряващата го сексуална революция и сексуално.

Днес, лица с хомосексуална ореантираност не само че не се срамуват от това което претендират да са, но и явно го прокламират. Те се борят за “своите права”, сдружават се в сдружения и партии, организират карнавали и паради, опитват се да влияят в политиката, в изкуството и др.

Въпреки тяхната активност, в световен мащаб си остават малцинствена група – под 1%, от населението на земята, и претенциите им са неоснователни, що се касае да заангажират вниманието на общественността, и да искат по-особени права от да речем самотните родители, хората с увреждания, пенсионерите, и др.

Огромна морално-етична загриженост се появява с легализирането на браковете между хомосексуалисти и даване правото да отглеждат и възпитават деца. Подобни закони са приети в някои щати в Америка, и в някои Европейски страни, като напр. Холандия.

Като основно обяснение за своето състояние и поведение хомосексуалистите изтъкват, че то им е по рождение, че са се родили такива. Натрупаните изследвания обаче доказват, че то не е по рождение, а е придобито чрез опитност (заучено поведение).

Друга причина е объркване на ролите. Обикновенно това са момчета или момичета, които идват от разстроени семейства, със нездравословни взаимоотношения между двамата родители. Така те на са имали пример, модел на подражание. Мъжът не е учил момчето как да бъде мъж, и жената не е учила момичето как да бъде жена.

Може да е имало и злоупотреба, вербална или сексуална и така да е бил отхвърлен или намразен обекта на естествената любов. Може да се изпитва слабост или неувереност за връзка с другия пол и за това се търси такава от същия.

Каквато и да е причината, това явление трябва да бъде отхвърлено и заклеймено като грях, проявявайки “любов без сантименталност, толерантност без релативизъм”.

Д-р Джеймс Кенеди в своята най-нова книга “What wrong with same-sex marriages”, определя хомосесксуалността като: Древно явление, съвременен проблем.

Още в първите глави на Библията четем за жителите на Содом и Гомор, които искаха да “познаят”, гостите, които Лот бе приютил в своя дом. законодателят Мойсей обстойно се занимава с този въпрос – Лев. 18:22, 20:23; а ап. Павел посвети почти цяла глава – Рим. 1, да опише причините и следствията свързани с тази практика.

Планът на Бога е бракът и сексуалните взаимоотношения да бъдат между един мъж и една жена. Ако Той беше предвидил нещо друго щеше да ни каже. Хомосексуалността е противна на Божия първоначален замисъл, затова тя се счита за противоестествена – Рим. 1:26.

Консултирането на хора с такава ориентация е много трудно, по-скоро трябва да се наблегне на превантивната възпитателна дейност в ранна детска възраст.