Кризата в семейните взаимоотношения

Живеем в динамичен свят! Забързаното ежедневие ни прави по-организирани, но и по-отчуждени един от друг. Времето за семейството е ограничено, а това е една от негативните страни на съвременното ни общество. Бог ни е призовал към единство и ни е заръчал да пазим единството в брака си! Защо обаче сякаш се проваляме?

Факт е, че най-много клиенти идват за съвет при християнския консултант с проблем в областта на семейните взаимоотношения. Дали това ще е изневяра, дали развод, дали физическо разделяне, дали физическо насилие върху един от партньорите, дали това ще е криза в общуването…. Списъкът може да продължи! Би трябвало да се запитаме защо има толкова много раздели, измамени или несподелени чувства, красиво започнати и лошо завършили интимни приятелства, познанства? Защо срещаме изкуствени интимни и семейни връзки? Защо понякога лъжата и лицемерието се оказват по-желани от искреността в семейния живот?! Защо някои напускат чудесното цяло заради неприятните отделни черти, и приемат маската на хитрец с кипяща индивидуалност?! Защо те смятат, че любовта е само нещо като веселие по слънчево време?! Нима тя няма и не бива да има сериозни моменти, грижи, проблеми?! Ще изоставим ли любимия, или харесвания, ако той изгуби самочувствие и се потисне от нещо, или ако изпадне в обяснима временна криза, макар че има много жизнен и силен характер?!

Отговорите на тези въпроси са толкова, колкото са конкретните случаи. Защото тук се намесват особеностите на индивидуалната нагласа и някои парадокси на сърдечните изживявания. Всеки разумен човек е убеден, че любовта и бракът неизбежно изискват допустими компромиси. Само че, едни са готови да отстъпят в едно, а други в противоположно отношение. Онова, което дразни едни, нерядко е съвсем естествено и търпимо за други. Обикновено различните хора харесват както общоприетото, така и нещо твърде неповторимо в интимния и семейния живот. Едни от тях се вълнуват от изпъкващия, дори шумния партньор. А други от тях се заразяват от сдържаните натури. Едни търсят хармонията от умерени достойнства, а други предпочитат да имат до себе си един човек с очевидни, дори сериозни слабости, но и с много ярки преимущества. Някои прощават системните грешки на другия, щом той притежава само две-три, но пък необикновено силни преимущества. Някои обичат да разгадават партньора. А други пък се отегчават от озадачаващото и неопределеното поведение.

Списъкът на различията във вкусовете на отделните хора може да се разшири кой знае докъде, но ако трябва да търсим разрешение на семейните проблеми, то при всички случаи /независимо дали става въпрос за християни или не-религиозно ориентирани хора/, трябва да се достигне до корена, до първопричината породила тези дистанцирани и нарушени взаимоотношения. Може би е била забравена старата библейска истина за равнопоставеността на двата пола, или за напускането на родителите и прилепването към партньора, или мъжете са спрели да следват Христовата заръка да обичат жените си като себе си, а съпругите упорито са отказвали да се покоряват на своите съпрузи, като длъжност пред Господа. Кой съпруг не би искал здраво да държи и прилага дадения му “свише” краен авторитет над съпругата си? Но, изглежда водачеството се разбира повече от днешния съвременник като символ на авторитарност и манипулация над съпругата, отколкото като задължение и голяма отговорност да остане все така влюбен и посветен на “по-слабия съсъд”, като й отдава почит, закрила, уважение и дирекция към Бога. Коя съпруга би се отдръпнала от любящата саможертва на съпруга си, и от неговата готовност да посреща нейните нужди /да я разбира/? Но, мнозина са съпругите, които дръзват да изместят своите водачи от “трона”, и да поемат върху себе си роля, която не им е била определена. Мнозина съпруги съзнателно не полагат грижи в изграждането и запазването на авторитета и достойнството на мъжете си. И, ако апостол Петър съветва вярващите жени да се покоряват на своите си мъже, то заръката към съпругите с невярващи съпрузи е да “….бъдат придобити с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога…” /I Петрово 3:1-7/.

Едва ли, с тези основополагащи съвети може да се помогне на днешните комплексни проблеми, но това е една добра основа върху, която може да се гради и възстанови едно нарушено взаимоотношение /ако вече не е станало твърде късно/. Но, пак надеждата остава, тъй като “няма нищо невъзможно за Бога”!!! /Лука 1:37/ (Десислава Радкова)