Алкохолизъм

Алкохолът, тютюно-пушенето, сексуалната неморалност са тези които рушат: личността, семейството, обществото ни – последните три са свързани. У нас всеки 2ри мъж пие, всеки 3ти или 4ти е склонен към алкохолизъм, а всеки 6ти е пристрастен към алкохола, висока е и тенденцията сред жените. Възрастовата граница на употребяващите алкохол и др. опойващи вещества все повече намалява. Заведенията където се продава алкохол все повече се увеличават. Най-големия бизнес и пари днес се правят от произвоство и търховия на продукти, които поддикват или държат хората в грях.

Алкохолът и употребата му са познати от най-древни времена, те съпътстват човека и до ден днешен. Авторът на книгата “Алкохолът приятел или враг” казва: “Съвмествия път на човека и алкохола е изпъстрен с комични, трагични, приятни и мъчителни моменти”.

В Библията алкохола е описан под общото понятие “вино”, но се говори и за спиртно питие. За Йоан Кръстител се казва, че “вино и спиртно питие няма да пие”, а Соломон твърди, че “виното е присмивател, а спиртното питие крамолник”.

Още в кн. Битие (9:20-27), четем за наличието на вино и за следствията от употребата му. Ной е описан като първия винопроизводител, а също е описан първия грях, следствие на вино – сексуален грях между баща и син. Първото споменаване на вино в Библията е съпроводено с негативни последствия.

Същността на алкохолизма. Алкохолизма е зависимост, пристрастие към алкохола. Медицината го определя като “алкохолна болест”. Той е духовно (следствие от греха), психическо (привикване че това е нормално) физическо (приспособяване на организма) състояние. Засяга цялостната личност – дух, душа и тяло. Има три нива на употреба на алкохол: пълно въздържание - когато човекът въобще не употребява; умерена употреба – от време на време, при гости, поводи, тържества, алкохолна зависимост – когато лицето не може без да пие всеки ден..

Алкохола, (опойващите вещества), отпускат човека и го пренасят в един различен свят, който го кара да се чувства добре, но за известно време (временно) и след това проблемите и старата реалност си се връщат, понякога с по-голяма сила. Бог обаче може и иска да ни реши проблемите и да промени реалноста към добро, дълговечно (един път за винаги, от гледна точка на вечността). Това е по-добрия път и начин.

Причини за алкохолизма. Защо хората пият? В моменти на слабост за кураж, за сила. “Сядането на чашка” е повод за общуване. Човек сяда сам с “чашката”, т.е. общува с нея; или със приятели, колеги, съседи; за настроение. Когато са изгубили цел и смисъл в живота, нямат нещо на което да се отдадът, за което да живеят. Бягане от реалността – пускане по течението, скриване.

Следствия от алкохолизма. Накратко са: кавги, неволи, счупени: чинии, носове, ребра; разврат (разпуска нравите, премахва задръжките); бедност (алкохолика дава последните си пари за една ракия); неконтролируемо поведение и думи (алкохола кара човека да казва или прави неща, за които после да съжалява – Ной, Навал); духовна деградация; физическа немощ, дори смърт.

Притчите на Соломон, описват всичките тези следстия, както и предупреждават за вредното въздействие на алкохола – 20:1, 21:17, 23:20,21,29-35.

Може ли християнинът да пие алколол? Мненията варират. Някои автори и църковни дейци казват, че може, други твърдят, че въобще не трябва да се пие. Има църкви, които задължават тези, които искат да станат техни членове да подпишат декларация, че няма да употребяват алкохол. Други, нито забраняват, нито поощряват пиенето. Ето баланса. В едно съвременно кредо четем: Християните трябва да се въздържат от алкохолна зависимост, и други пристрастяващи навици, използването на тютюн, всякакви видове накотици и опияти. Трябва да отбягваме от всичко, което пречи на тялото да бъде здраво, като храм на Бога и всичко поробващо духа.

Иисус превърна водата във вино на сватбата в Кана Галилейска. Възможно е и да е пил. Ап. Павел го препоръчва само с медицинска цел. На младия си съработник той пише: “Употребявай малко вино поради честите си боледувания” – 1Тим. 5:23. В Стария Завет четем за “Назирейство” – обед за пълно въздържание.

На християните на им трябват опияти, за да са радостни и щастливи: “Не се опивайте с вино, но се изпълвайте с Духа”. Бог е източника на нашата радост, щастие, успех.

Алкохолизма не е вродено състояние, нито неизлечима болест, той е плод на греха, насърчаван от тъмните поднебесни сили. Той е като всеки друг грях и освобождаването от него става чрез покаяние и вяра в Христа, Спасителя, който е пролял кръвта си за освобождаването на грешника от греховната му същност и тиранията на греха.

Има множество съвременни случаи, когато Бог е освобождавал от алкохолизма и е обръщал завладяните от него във вярата. Ние можем да се молим за алкохолно зависими наши роднини или познати, за да може той да ги развърже от веригите, с които дявола ги е вързал – “Бог развързва вързаните” – Пс. 146:7. Като специалисти да им проведем терапевтични сесии и след това изцелителна профилактика.

След лечебната профилактика на хора употребяващи алкохол или други токсични вещества, трябва да се провежда внимателно и систематично. Отговорността в по-голямата си степен остава върху пациента, но отговорност имат и роднини, приятели, и лекуващия го специалист. Те трябва да го насърчават и подкрепят.

Тъй като пристрастените, следствие от дългатата употреба, често страдат от химичен дисбаланс в тялото, веднъж спрели могат след това лесно отново да се върнат към предишната си зависимост. Една чашка ракия може да активира този химичен процес и човека отново да се пропие. Затова принципа: “Без една си мога, с една не мога” е изцяло валиден. Такъв човек трябва да се посвети на пълно въздържание.