Отношението на Бог към аборта

Един от аргументите на поддържниците на аборта е, че докато е в утробата на жената плодът не е жив човек, така че ние не правим нищо нередно, когато го премахваме с мисълта, че това е просто едно по-сложно устроена клетка в женския организъм, още по-малко основание имаме да наречем този акт убийство.

В Евангелие от Лука 1:39-42, е описана срещата между Мария и Елисавета, и в ст. 41 се казва, че щом чу Елисавета Марийния поздрав, младенеца заигра в утробата й. Това показва, че нероденото е живо същество щом може да се движи, нещо повече ние виждаме, че то реагира емоционално, тъй като поздрава предизвиква тази реакция. Следователно плодът на утробата е не само живо, но и емоционално натоварено същество, което е характеристика и на зрелия човек.

Съдържанието на поздрава (ст. 42), показва че то не е някакъв вреден и тежък товар, но благословен дар от Бога, което от своя страна прави благословена и тази, която го носи: “Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба”.

Някой може да възрази, че тези думи Елисавета отправя към не коя да е жена, но към Богородица, тази която щеше да роди Спасителя на света, но ние ще отговорим, че това беше обичайно отношение към жените в Стария Завет – Тези, които раждаха се считаха за благословени от Бога, а тези които не можеха – за проклети от Него.

Яков каза на Рахил: “Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод” (Бит. 30:2). Псалмопевецът прогласява: “Ето, наследство от Господа са чадата и награда от Него е плодът на утробата” (127:3).

Пс. 139:13-16, показва още по-изразително отношението на Бога към неродените, а Екл. 11:5, рисува зачването и развитието му като скрито от човешкото знание Божие дело.

Трябва също така да отбележим, че аборта (познат в Ревизираното издание на Библията като “помятане”), когато е предизвикан от друг човек, а не от самата майка се санкционира с наказание от Закона.

Това четем в Изход 21:22-25: “Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите ....”.

Въпреки, че не се наказва със смърт, както ако и майката бъде убита, този акт не остава ненаказан. Това от своя страна хвърля обвинение върху лекари и други (в древно време и днес), които отнемат живота на нероденото.

Бог е наречен “Началника на живота”. Единствено Той има живот Сам в Себе си. Нито един човек на земята не е предизвикал сам по себе си своето раждане. Никой по собствена воля не е дошъл в съществуване. Бог е, Който по своята воля ни е дал живот, Той е Който има моралното и всяко друго право да ни го отнеме. Ние се явяваме в ролята на настойници, които разполагат с нещо, което все едно е наше, но всъщност не е.

Изхождайки от тази гледна точка, можем да заключим, че самоубийството, аборта, или което и да било друго нещо, което отнема човешкия живот не по естествения начин, по който Бог е определил е груба и брутална намеса срещу плана на Бога за човека, и така насочено срещу самия Бог, поради, което всеки един, който е посегнал върху собствения си живот или върху живота на друг човек, ще бъде съден в Съдния ден за най-тежко престъпление.

За негативните последствия от аборта върху психиката и физиката на жената, можете да посетите: http://www.noabort.net

За статистика и други данни за аборта в България, можете да посетите: http://www.medicalbg.com