Начало > Тълкувание на Новия Завет > Том III: От Посланието до Галатяните до Откровението
Глава 2
Google

Глава 2.

Без цитат. Цитат от: .

1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

3 Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.

5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

9 Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.

14 Вършете всичко без роптание и без препиране,

15 за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.

21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.

23 Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

24 а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.

25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

28 Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

30 понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.
 

Ст. 1. Този стих ни дава причините, поради които той ги увещава да бъдат съединени, както е казано в ст. 2. Предположителния начин на говорене не предполага съмнение, но усилва твърдението, както когато Спасителят казва на учениците Си, “Ако имате любов към Мене, упазете моите заповеди”, което ще рече, “Понеже ме обичате толкова, упазете заповедите ми”. – Ако има някоя утеха в Христа, т.е., ако имате някоя утеха, че сте в Христа. Разбира се, че са имали – неизказано голяма утеха. Като са били в Христа, те са наследили всичките обещания – тъй пълни с утеха, и още повече са се наслаждавали на пребиванието в тях на Св. Дух, всемогъщия Утешител. Единствената съвършена утеха на света е утехата, която истинното благочестие дава; нищо друго не може да приготви човека за загубите, болестите, и предстоящата смърт, които очакват всички ни. – Някоя разтуха от любов, т.е., ако намирате разтуха във взаимната си един за друг любов. И тука предположителният говор показва големината на разтухата. По самото си естество любовта радва душата, а омразата произвежда, тъга и нещастие. Любовта е небесна, а омразата пъклена, атмосера. Ако се лишехме от любовта на роднини и приятели, животът ни на този свят би станал почти несносен; и християнинът, когато новото рождение е направило по-несебелюбив и по-любезен, отколкото е бил по-преди, приема повече разтуха от любовта, отколкото другите хора. – Някое общение на Духа. Ако сте споделили помежду си подновителното влияние и чудотворните дарби, които Духът дава. – Някое милосърдие и състрадание. Това може да се отнася за апостола, “Ако ме обичате и съчувствувате с мене”, или, по-вероятно е употребено в общ смисъл: “Ако обичате братята си християни и съчувствувате с тях”. Можем да изразим значението на стиха с други думи така: “За неизказаната утеха, която религията ви дава, за голямата раз