Начало > Тълкувание на Новия Завет > Том І Евангелията
Глава 7
Google

Глава 7.

Без цитат. Цитат от: .

1 Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

3 (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

4 и когато се връщат от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

5 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

6 А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано:
­ "Тези люде Ме почитат с устните си,
Но сърцето им отстои далеч от Мене.

7 Обаче напразно Ме почитат
Като преподават за поучения човешки заповеди".

8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

9 И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

10 Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

11 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено Богу, това прави разлика;

12 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

13 И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това той направи всички ястия чисти).

20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

27 А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

28 А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.

29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

32 И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.

33 Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
 

§64. Исус отговаря на фарисеите, които обвиниха учениците му, защото яли хляб с немити ръце (гл. 7:1-23; Мт. 15:1-20).

Има повече нещо от едно обикновено различие между тези два разказа, - не само в думите, но и в реда. Например, началото на Христовия отговор на книжниците и фарисеите, както е записан от Матей (Мт. 15:3-6), съответства на последната част от него, както е записан от Марко (ст. 9-13); а последната част от него, както го срещаме в Ев. от Матей (Мт. 15:7-9) е турена по-напред в Ев. от Марко (ст. 6-8). Но и двете ясно учат същите важни истини, без някакво противоречие; и двете вероятно дават само съществените части на Христовото по-дълго слово. Марко е изоставил случката, за която Матей споменава в гл. 15:12-14, но прибавя (ст. 16) едно тържествено увещание което не се намира в Ев. от Матей. Фактът, че Марко (ст. 3-4) описва обичаите на фарисеите и евреите, а Матей изоставя такива разяснения, показва, че първият е писал, поне отчасти, за езичниците, а последният (Матей) за евреите, на които такива разяснения не са били потребни. За целия отдел виж. бел. на Ев. от Матей; а за ст. 16, виж. бел. на Мт. 11:15

§65. Изцеление на дъщерята на Сирофиникянката (гл. 7:24-30; Мт. 15:21-28).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§66. Изцелението на един ням човек и на мнозина други, и нахранването на четирите хиляди (гл. 7:31-8:9; Мт. 15:29-38).

Според Матей, Исус изцелил по този случай мнозина хроми, слепи, неми, клосни, и др.; но Марко описва само изцелението на един. За причината защо бил дошъл Исус тука в това време, виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 31. Тирските предели…. и Сидон. Виж. бел. на Мт. 11:21. – Декаполските предели. Виж. бел. на Мт. 4:25. Дали на отиване от Тирските и Сидонските места за югоизточния бряг на Галилейското море той е преминал по край северния бряг на езерото или по край южния не е известно, макар първото и да е по-вероятно, защото пътят по край северния бряг е по-прав и по-усамотен, а самотията той е търсил. Виж. бел. на Мт. 15:21,29. Това е явно и от тука, понеже той “го взе на страна от народа” (ст. 33), и “заръча им да не кажат това никому” (ст. 36). Срав. с гл. 8:23,26.

Ст. 32. Гъгнив (Цгр.), който заеква, т.е., той е можал да говори, но не ясно, както е явно и от следстието на изцелението му, - “говореше чисто” (ст. 35).

Ст. 33. Го отведе от народа на саме. Виж. по-горе бел. на ст. 31. Но Треншовата бележка тука е добра – “Господ сега често отделя от другите една душа, поставя я в уединеността на една болнична стая или в душевна самотия, или й отнема някои земни другари и приятели, когато ще говори с нея или ще я изцели”. – Вложи пръстите си в ушите му, и като плюна, докосна се до езика му. Понякога Исус изцелява без даже да закачи болните, но въобще той се докосвал до тях, вероятно да покаже, че целителната сила е излизала от него. В сегашния случай той пипва не само човека, но и болните членове на тялото му, вероятно, за да събуди вярата на човека. И може би това пак трябва да е било причината дето (ст. 34) той погледнал на небето и въздъхнал. пОнеже човекът бил ням, Исус не могъл да му говори; и затова е имало по-голяма нужда от такива знакове. С погледване на небето, той упътил мислите на глухонемия към Божието всемогъщество, а с въздъхване, той показал дълбокото си и нежно съчувствие към него.

Ст. 34. Ефата. Забележете, че тук е дадена точната Сирийска дума, както Талита, куми в гл. 5:41. Явно е, че Марко е чул историята на тези изцеления от очевидеца Петър.

Ст. 36. Никому да не кажат това. Виж. бел. на ст. 31.

Ст. 37. Всичко върши добре. Срав. с Бит. 1:31 – “Ето беше твърде добро”. Същата благост и сила, която била проявена в миросъзданието била проявена и в тези чудеса. И както Бог Отец извършил първото чрез Сина (Йн. 1:3), така и Христос извършил последното, не без Отца, а (както сега показал с поглеждане на небето) с Отца. Виж. Йн. 5:19, 8:28, 14:10.

Назад | Съдържание | Напред