Глава 4.
1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?
14 Сеячът сее словото.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
§52. Притчата за сеяча (гл. 4:1-25; Мт. 13:1-23; Лк. 8:4-18).
Виж. бел. на Ев. от Матей.
Ст. 12. Гледащи да гледат, а да не виждат, и пр. Съответстващият стих в Ев. от Лука (Лк. 8:10) прилича на този – “щото гледащи да не видят, и слушащи да не разумяват”. Но в съотвестващия стих в Ев. от Матей (Мт. 13:13) ние намираме, “Защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разбират”. Нашия Спасител вероятно е употребил и двата вида изречение в отговор на питането на учениците му, “Защо им говориш с притчи?”, за което споменават и тримата евангелисти. Ние трябва винаги да помним, че нямаме напълно беседите на Спасителя, а само главните им части.
Езикът употребен при възлагането длъжността на Исая, за което се говори в Ис. 6:9,10 – “Иди, та кажи на тези люде: С уши ще чуете, но няма да разумеете, и с очи ще видите, но няма да разберете: направи тлъсто сърцето на тези люде, и направи тежки ушите им, и затвори очите им, и пр.” и съответстващите изречения на Спасителя, както ги дават Марко и Лука, на пръв поглед изглеждат твърде строги, като да се подразбира от тях, че Бог желае да загинат грешниците, и изпраща съобщенията си до тях по такъв начин щото да се произведе това следствие. Но понеже Бог често е обявявал, че няма удоволствие в погублението на грешниците, но желае щото те да се върнат от злите си пътища и да живеят (виж. Ез. 33:11, и пр.), ние трябва да разбираме думите отправени на Исая просто като думи изказани по този смел и твърде иносказателен начин – “Иди, проповядвай на тези люде, да се покаят и върнат от злите си пътища, но знай, че те няма да чуят тържественото ти слово, а ще следват да киснат в греховете си и ще загинат”. А че така трябва да се зимат предметните думи се потвърждава и от пророковото питане (Ис. 6:11), “Господи, до кога?” на което Господ отговаря: “Докато земята да запустее съвсем”, т.е., толкова ще бъде пренебрегването им моите словеса.
Прочее, няма съмнение, че по същия начин трябва да изтълкуваме и думите на Спасителя както са записани от Марко и Лука. Ние трябва да ги разбираме така като да бил казал Спасителя това – “Говоря с притчи за да изпитам изкреността и послушността на слушателите си. Ако те искат да ги разберат, те ще бъдат още повече наставени. Но ако, както е фактът с болшинството от тях, те са равнодушни, те ще бъдат оставени да “ядат от плодовете на своят си път”, и да “се наситят от своите си намислювания”” (Пр. 1:31).
Ст. 21-25. И казва им: Затова ли се донася светилото?, и пр. Тези думи не се намират в Ев. от Матей във връзка с тази притча, а другаде. За ст. 21, виж. бел. на Мт. 5:15; за ст. 22, бел. на Мт. 10:26; за ст. 23, бел. на Мт. 11:15; за ст. 24, бел. на Мт. 7:2; и за ст. 25, бел. на Мт. 13:12. Но понеже и Марко и Лука споменават тези неща във връзка с тази притча, несъмнено Исус ги е говорил и тука. И значението им тука се вижда да е това: Макар сега Исус и да им казва тези неща с притчи, те не се казват само за тяхна полза, но са духовна светлина тям дадена, за да я предадът и на другите, според колкото последните може да я приемат. И колкото повече те се показват верни и в учение и в слушане (ст. 24), толкова повече ще нарастват в познание на истината.
§53. Други притчи (гл. 4:26-34; Мт. 13:24-53; Лк. 13:18-21).
В този отдел Матей има пет притчи, само една от които (за синаповото зърно, ст. 30,31) се намира в Ев. от Марко. Но, от друга страна, Марко (ст. 26-29) споменава една която Матей не е записал, и още казва (ст. 33), че “с много такива притчи говореше тям словото”.
Ст. 26-29. И каза: Божието царство е също, и пр. Тази притча вероятно е била казана след притчата за плевелите. Но няма нужда да предполагаме, че и тука, както там (Мт. 13:37), сеячът е Човешкия Син. За Христа не може да се каже, че семето никне, и разте, както той не знае, нито той “спи и разбужда се нощя и деня”, напротив, той е постоянно с църквата си, и от присъствието и благословението му прозябва истината (Мт. 28:18-20). Нито жетвата тука (ст. 29) може да бъде скончанието на века, както в онази притча (Мт. 13:39); защото тука който “изпраща сърпът” е същият който е посял. Като сеяч, тука по-добре е да разбираме човеци работници, а като жетва, следствието от трудовете им. А назначението на притчата главно се вижда да е да насърчи учениците Христови и другите Християнски труженици с мисълта, че има и други влияния действуващи, които ще правят трудовете им плодотворни. В царството и на естеството и на благодатта човеците съдействат с Бога. И двете, и сеенето и жъненето стават от човека, но разтенето на посятото става от Бога. След посяването, човек може да спи и да се разбужда нощя и деня, т.е., може да спи нощя и да става деня, както обикновено, като не се грижи вече за него, но се занимава с друга потребна работа, с увереност, че семето, което е посял ще “никне и расте”, макар и “както той не знае”. Понеже човек не произвежда плода, но “земята от само себе си произвежда”; сир., земята толкова добре е нагодена за семето – такова жизнено начало има в семето, и такава храна, топлина, и влага са промислени за него когато се хвърли в земята, - щото то няма да стои, а ще поникне и расте без по-нататъшното действие на човека (т.е., когато то не падне край пътя, или каменити места, или в търние). Същото е и в духовния мир. Истината приляга на човешкото сърце. Макар човеците и да са грешни, и следователно да не обичат истината, пак те чувствуват греха и виновността си, и така и опасността, на която са изложени; затова те желаят да избягнат тази опасност и да се примирят с едного оскърбенаго Бога. Най-важното е, че и разсъдъкът им и съвестта им одобряват истината; и още Светия Дух присъствува и увеличава чувствуванието им на греха (Йн. 16:8), и оживотворява истината, която той употребява като меч (Еф. 6:17). И във веществения и в духовния мир сеенето е наша работа, а растенето му Божия. И в двата случая ние не знаем как семето расте, макар и да знаем много от условията за растенето му. И в двата случая, още, растенето става постепенно – “първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класът”. Не можем да се надяваме за жетва веднага след посяването на семето. То стои няколко време заровено в почвата или сърцето; и даже когато поникне, и така покаже, че е живо, то не е още съвършенно. Време трябва, за да порасте то и узрее. Трябва да чакаме с търпение и надежда. Срав. с Як. 5:7,8 и Ис. 55:10,11. В Гал. 5:22,23 виждаме какви са тези плодове на Духа, които растат така скришно и искат време, за да достигнат до пълното си развитие и съвършенство. И от Фил. 2:12 и 2: Пет. 1:5 се учим, че макар растенето и да е божие дело, пак старание се изисква от нас.
Ст. 30-34. Притчата за Синаповото Зърно. Виж. бел. на Ев. от Матей. Но особено забележете което тук е казано (ст. 33), че Исус говорил словото на учениците си както те можали да слушат; и срав. с Йн. 16:12,13, от където се учим, че даже тогава, в нощта преди разпятието му, те не можали да носят всичко което той искал да им каже, и което, по тази причина, той отпосле им открил чрез Духа си. Забележете още, че когато учениците му били сами, Христос им тълкувал всичко. Истинните ученици, когато са в тайно общение с великия си Учител, научават дълбоки духовни истини, които са скрити от света.
§54. Исус заповядва да минат отвъд езерото; успокоява бурята (гл. 4:35-41; Мт. 8:18-27; Лк. 8:22-55).
Виж. бел. на Ев. от Матей, който разказва за тази случка във връзка с други работи от онези с които Марко я свързва. Но тука се учим (ст. 35), че тя се случила в същия ден, в който Христос изговорил гореспоменатите притчи.
Назад |
Съдържание | Напред
|