Глава 2.

¹ А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

² И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

³ Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.

⁴ Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.

⁵ А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -

⁶ "И ти, Витлееме, земьо Юдова,
Никак не си най-малък между Юдовите началства,
Защото от тебе ще произлезе Вожд;
Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"

⁷ Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.

⁸ И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.

⁹ А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.

¹⁰ Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

¹¹ И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.

¹² А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

¹³ А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.

¹⁴ И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,

¹⁵ гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:
"От Египет повиках Сина Си".

¹⁶ Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.

¹⁷ Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -

¹⁸ "Глас се чу в Рама,
Плач и голямо ридание;
Рахил оплакваше чадата си,
И не искаше да се утеши, защото ги няма вече".

¹⁹ А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:

²⁰ Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.

²¹ И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.

²² Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден от Бога насъне, оттегли се в галилейските страни,

²³ дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.
 

§12. Посещението на мъдреците (гл. 2:1-12).

В последния стих на предишната глава Матей просто е споменал рождението на Исус. Обстоятелствата на рождението Му и събитията, които след това непосредствено последвали, сир., явлението на ангелите на овчарите, обрязването на Исус, и представянето Му в храма, са споменати само от Лука (Лк. 2:1-38). След това следва посещението на мъдреците и други събития, които са изложени в тази глава. Някои, обаче, поддържат, че посещението на мъдреците се е случило преди представянето на Исус в храма. Но това се вижда съвсем невероятно. Защото, първо и първо, от стиховете 12 и 13 на тази глава става явно, че бягането в Египет е станало непосредствено след самото тръгване на мъдреците да се завърнат. Но да речем, че е имало достатъчно време за представянето на Исус в храма (което се вижда невероятно), то едва ли щеше да бъде безопасно, и навярно щеше да произведе много по-голямо вълнение отколкото действително станало. Понеже, макар и да показали доста участие в Исус неколцина благочестиви люде, не се вижда да е имало общо движение, такова каквото щеше да се случи ако да беше Исус предствен в храма след посещението на мъдреците, което толкова много разтревожило и смутило не само Ирод, но и целия Ерусалим.

Ст. 1. Витлеем Юдейски. Наречен “Юдейски” за различие от един Галилейски град със съото име, който е споменат в И.Н. 19:15. Витлеем значи “дом (изобилващ) с хляб”; наречен в Бит. 35:19, 48:7; Мих. 5:2 Ефрата, което значи “плодороден”. Вероятно той е имал и двете тези имена (Витлеем и Ефрата), поради естественното му плодородие. Но колко плодороден с благо той стана за целия човешки род; и колко верно “дом (изобилващ) с хляб: за душите ни! Това благо и този хляб е Христос, “хлябът, който е слязъл от небето, за да яде някой от него и да не умре” (Йн. 6:41,50). Той е разположен около осем километра на юг от Ерусалим, и бил месторождение и на Давид, както и на Христос. Че Месия щял да се роди в него е било ясно предсказано от пророка (Мих. 5:2). И евреите се вижда, че не са имали никакво съмнение, че пророчеството буквално щяло да се сбъдне (виж. Ст. 6 и Йн. 7:42). – В дните на цар Ирод. Този Ирод, обикновенно наричан Ирод Велики, е бил по потекло Идумеец, а по вероизповедание Евреин. Йоан Иркан, син и наследник на Симон, последния от петте братя Макавеи, покорил Идумейците (т.е., Едомците) в 130г. преди Р.Х., и ги принудил да пригърнат Еврейската вяра. След като Юдей преминала в ръцете на римляните (63г. преди Р.Х.), последните назначили в 47г. преди Р.Х. Антипатър (баща му на Ирод Велики) за управител на Юдея, а той от своя страна назначил сина си Ирод, тогава петнадесет-годишно момче, за управител на Галилея. Шест години по-късно (41г. преди Р.Х.), Ирод заедно с брат си бил назначен за четверовластник на Юдея. Но на следващата година, той бил изгонен от Партяните, които нападнали страната и подкрепили претенциите на Антигон, представителя на Хасмонейската династия (т.е Макавеите). Ирод избягал в Рим и приел титлата цар (40г. преди Р.Х.). Като се върнал след три години с помощта на римляните, той превзел Ерусалим и утвърдил властта си във всичките си владения, които от време на време се увеличавали по благоволението на римляните. Възтържествуването му над Антигон и другите си неприятели, и способността, която показал в управлението и защитата на царството си през дългото си царуване, и в поправянето на храма, както и в основаването и украсяването на различни градове, може да му даде до някъде право на титлата “велики”. Но той много повече се прочул с жестокосърдие, отколкото с величие. Йосиф казва за него, че “беше звяр и лишен от всяка човещина”. Той убил жена си и най-малко двама от синовете си. И когато ял да умре, той заповядал да избият всичките началници и първенци в царството му, за да имало общо жалеене на погребението му. След смъртта му (4г. преди Р.Х.) царството му останало, по завещание, на трима от синовете му; и завещанието му било подтвърдено от римляните. На Архелай той оставил Юдея и Самария; на Ирод антипа, Галилея и Перея; и на Филип, земята на североизток от Галилея, т.е., Трахонитската страна, Итурея и др. Но една страшна клетва от Бога се вижда да подействала не само върху него в последните му дни (виж. бел. на ст. 19), но и върху дома му. Повечето от синовете му умрели в позор и заточение. Макар и да имал от десетте си жени и от много наложници девет сина и пет дъщери, пак след сто години никой негов жив потомък не останал, за да увековечи името му. Понеже той умрял през пролетта на 4г. преди Р.Х., очевидно е, че събитията в този отдел трябва да са се случили по-рано; и за това обикновената дата на Християнската ера са с четири години надире. Вижда се като най-вероятно, че Исус се е родил в по-малко от година време преди Иродовата смърт, и че събитията в този отдел са станали в малко месеци преди смъртта му. – Мъдреци. Тези мъдреци или влъхви дошли “от изток”, вероятно от Вавилон или Персия, но възможно и от Арабия. Влъхвите се вижда да са били отначало жреците на мидяните; и думата се прилага и на Персийските и Вавилонските жреци и мъдреци. Те били вещи в звездобройството и магьосничеството; и упражнявали голяма власт над всичките други съсловия. От Ер. 39:3,13, се учим, че между вавилонците е имало началник на влъхвите, който се е броил за един от високите придворни чиновници, и е съответствал може би до някъде на Еврейския първосвещеник. И от Дан. 5:11, се вижда вероятно, че влъхвите са били съсловието над което самия Даниил бил поставен началник. Ако е така, то неговите писания, особено пророчествата му, навярно трябва да са се съхранявали у тях. И от това става много вероятно, че тези мъдреци са дошли от Вавилон. – В Ерусалим. Столицата на Еврейския народ от времето на Давид (който превзел крепостта му от Евусейците) до разорението му от римляните под Тит, 70г. след Р.Х. Името му първо било Салим (мирний, Бит. 14:18), после Евус (Съд. 19:10; 1Лет. 11:4), и най-накрая Ерусалим (основа или обител на мир).

Ст. 2. Где е Юдейския цар, който се е родил?, и пр. От къде мъдреците били научили, че се родил цар на евреите, не се знае. Може би, че те са знаели Валаамовото пророчество, - “Ще излезе звезда от Якова” (Чис. 24:17). И още по-вероятно е, че те са знаели Данииловите пророчества, особено онова за седемдесетте седмици; понеже, както по-горе видяхме (в тълкуванието на ст.1), Даниил бил въздигнат да им бъде началник (Дан. 5:11), като бил намерен “десетократно по-добър” от тях (Дан. 1:20). Истина е, също така, че било поради знаенето на тези пророчества, било по друга някоя причина, съществувало е в онова време по целия Изток общо очакване, че ще се издигне скоро велик цар в Юдея, Който ще упражнява всемирна власт. Така Светоний, един Римски историк, казва: “Едно старо и твърдо убеждение преобладаваше по целия Изток, че Парките (Съдбите) били решили да произлезе един от Юдея, който да придобие всемирна власт”. Тацит, друг Римски историк, също така казва: “Мнозина бяха убедени, че било писано в старите книги на свещениците им, че точно в това време един ще излезе от Юдея и владее царството”. Така също и Йосиф и Филон, двама Еврейски историци, споменават за същото очакване. Но едва можем да предположим, че всичко това, даже да му се прибави явлението на една забележителна звезда, би било достатъчно да накара мъдреците не само да предприемат едно дълго пътешествие, но и да говорят с толкова голяма увереност за рождението на отдавна-очаквания цар като свършено дело, казвайки, “Къде е Юдейския Цар, който се е родил?”. И така ние сме склонни да вярваме, че или насън или по друг някакъв начин, Бог им е бил открил значението на звездата, която видели. – Видяхме звездата му. Различни тълкувания са били внушени за звездата, която мъдреците видели. (1) Метеора от необикновена блистателност. (2) Комета (опашата звезда). (3) Забележителна привидна среща на планети. Знае се, че такава среща на Юпитер и Сатурн се е случила през Май и пак през Октомври на годината 7 преди Р.Х., т.е., около три години преди смъртта на Ирод Велики, която се случила през пролетта на годината 4 преди Р.Х. На всичко това може силно да се възрази, че подобно естествено явление не би се видяло повторно като мъдреците пътували от Ерусалим за Витлеем, за да ги ръководи към точното място, където било Детето Исус. (4) Чудесно видение, като на светлива звезда, която отново се появила като те вървели към Витлеем. От ст. 9 става явно, че нещо с изгледа на звездата, (големината й, или цветът й, или особенната й блистателност, или всичките тези събрани), е уверило пътниците, че тя била същата звезда, която били видели в отечеството си, и от която се зарадвали с твърде голяма радост. Някои тълкуватели обичат да съединятав (3) и (4), и предполагат, че мъдреците, като видели среащата на планетите два пъти, или и три пъти, (понеже Марс, Юпитер, и Сатурн се виждали твърде наблизо един до друг през пролетта на следващата година), и като счели това за предвестник на някое забележително събитие, следвали да гледат небесата с напрегнато внимание, и най-накрая били възнаградени с появяването на чудесната звезда, за която те някак били уверени, че тя показва, че очакваният велик Избавител наистина се бил родил. – Да Му се поклоним. Тази дума не подразбира непременно божественна почест, но се употребявала и да означава почест, която се отдава на царе и началници, и вероятно така трябва да се разбира тук. Понеже не е за вярване, че тези мъдреци са гледали на Исус като на Божествено Същество, но като на отдавна-очаквания “Юдейски цар”, който (вижте по-горе) ще основе едно благотворно и всемирно царство.

Ст. 3. Смути се. Ирод като чужденец е имал голяма причина да се страхува, че поданиците му лесно ще последват един, който бил евреин по рождение, “се е родил цар”, още повече като той (Ирод) бил много охладил сърцата им с жестокостите си и с незачитането си на светите им чувства. Но дори и да не се е страхувал, че евреите ще възстанат в полза на този новороден цар през живота му (тъй като той бил сега на около шестдесет години), той пак естествено би желал да запази царството си за династията си. – И цял Ерусалим, т.е., всичките му жители. Приятелите на Ирод по същата причина биха се смутили с него, но всички в градабиха се смутили да не би появяването на този нов подгласник за престола да причини нови преврати, и да даде повод за нови жестокости.

Ст. 4. Първосвещеници и книжници (Цгр.). С думата първосвещеници ние разбираме, освен първосвещеника, и онези, които са изпълнявали по-преди първосвещеническата служба, и така също началниците на двадесет и четирите отделения (чети) на които свещениците били разделени, споменати в 1Лет. 24:4-18. Книжниците били учените на народа, които посвещавали времето си на изучаване и преписване Писанията. Те, така също, държали ротоколите на съборищата (синагогите) и съдилищата, и са пишели владалата, разводните писма, и пр. Най-прочутите от тях, като тези които тук се споменават, ставали членове на Синедриона (народния събор или съвет). Те не били някое религиозно съсловие, но могли да бъдат или Фарисеи или Садукеи. – Где трябваше да се роди Христос (т.е. Месия)? Начинът по който е поставен този въпрос показва, че очакването на такъв Избавител и Юдейски Цар е било общо между евреите, макар преобладаващите понятия за царството Му и да били твърде различни от онези на пророците, които били говорили по боговдъхновение векове преди Неговото дохождане. Пророците били представлявали царството Му като царство на правда и мир, на кротост и простота, на Спасение и духовни благословения. Вижте Пс. 45 и 72; Ис. 9:7, 11:1; Зах. 9:9. Евреите въобще се надявали за светско царство, което няма духовно естество, - царство на завоевания и победи над всичките им неприятели. Ето защо се уплашили и замислили Ирод и въобще цял Ерусалим като чули, че се родил един, който щял да им бъде цар.

Ст. 5,6. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, и пр. Първосвещениците и книжниците се вижда, че отговорили без колебание или двоумение на въпроса, къде трябвало да се роди Месия, и привеждат за доказателство Мих. 5:2. Както ще се види като се сравни стих 6 с тези думи на пророка, цитата не е буквален, макар смисъла му и да е същия. Смисъла на стиха в Михей, е че Витлеем макар и да е малък ще бъде месторождение на един велик Владетел, и така ще стане велик; а смисъла на стиха в Матей, е че Витлеем не е малък, защото в него щял да се роди такъв Владетел. Вместо “между тисящите”, и пр., както е в Михей, ние намираме “между “войводствата”, и пр. в Матей. На Еврейски език думата за тисящи и за войводства произлиза от същия корен, от което може да се обясни тази разлика, тъй щото да се каже между тисящите, илимежду войводствата, е в същност все същото нещо. Отговорът на първосвещениците и книжниците е бил правилен. Поведението, което държал Ирод показва, че той вярвал някак в истинността на пророчеството; но пак с удивителна упоритост той се заловил умишлено да осуети Божието намерение. Така, отпосле, и евреите се помъчили да убият и Исус и Лазар, когото бил възкресил от гроба, като че ли са могли да противостоят на божествената сила.

Ст. 7. Тайно. Ако Ирод бил повикал явно мъдреците, онези които знаели жестокосърдието му и властолюбивия му характер щели да го заподозрят, и щели да познаят, че той мисли да направи някое зло на новородения цар, а не добро. Но очевидное, че мъдреците не разбрали двуличието му; и като зели за искрено пристореното му ревностно желание да види и се поклони на новородения цар, те му известили за времето, когато се била появила звездата (виж. Ст. 16), и щели да се върнат при него да му известят подробно, ако не били предизвестени от Бога да не се връщат при него (ст. 12).

Ст. 9. На изток, т.е., в отечеството си. Вижда се, че звездата, която били видели когато били в отечеството си, и която някак те били разбрали, че предшества рождението на Еврейския цар, е била изчезнала за няколко време. Но сега, като се появила отново, тя вървяла пред тях, като ги уверявала, че те били право упътени, т.е., че сведенията, които били получили в Ерусалим били прави. – Дойде и спря, и пр.,т.е., тя вървяла пред тях докато стигнала до една точка над мястото, където бил Исус, и там се спряла.

Ст. 10. Зарадваха се твърде много. Ако радостта им е била толкова голяма за дето тъй божественно били упътвани към “Юдейския цар”, колко повече ние трябва да се радваме като сме упътвани към Спасителя на човеците!

Ст. 11. И като влязоха в къщата, т.е., къщата която била показана от звездата; друго-яче те трябвало да я намерят чрез разпитване. Както виждаме от Лк. 2:7, когато Мария и Йосиф пристигнали във Витлеем нямало място за тях в гостилницата (страноприемницата), та детето било положено в една ясла. Но след малко те несъмнено трябва да се били преместили в някоя къща, за да престоят там поне докато Мария и детето укрепнат за път, или докато се изпълнят дните на Марийното очищение. Доста вероятно е, че те може и да са имали намерение да останат да живеят постоянно във Витлеем. Защото от ст. 22 се вижда, че когато се завърнали от Египет, те се канели да идат пак във Витлеем, или поне в някоя част на Юдея. – Злато, ливан и смирна, - такива дарове каквите е било обичайно да се принасят на царе. Виж. Бит. 43:11; 3Цар. 10:2; Пс. 72:10-15. Вижте и едно пророчество за златото и темяна в Ис. 60:6. Те явно, не се докачили дето намерили детето цар в такова едно скромно състояние. – Ливан. Един прозрачен и миризлив клей, който древните са употребявали в богослуженията (Из. 30:34; Лев. 2:1, 24:7). Той се придобива от едно дърво, като се вреже на няколко места кората му, и като се остави да изтече сокът, който бързо-бързо окоравява та става на клей. Но евреите са го донавяли от Сава (в Южна Арабия). Виж. Ер. 6:20. – Смирна. И тя е един горчив, благовонен клей, донасян от Арабия, и се е придобивала така както ливанът. Тя е била една от съставните части на “маслото за свято помазание” (Из. 30:23), и се употребявала за благоухание (Ест. 2:12; Пс. 45:8; Пр. 7:17). Тя се употребявала и за балсамиране (Йн. 19:39); и в Мк. 15:23 се споменава, че “вино смесено със смирна” било дадено на Исус да пие, когато бил на кръста, но Той не приел да пие, вероятно защото може да е имало замайващо свойство. Ако влъхвите принесли такива скъпоценни дарове на Исус “Юдейския цар”, няма ли ние да принесем най-добрите си съкровища на Исус нашия Цар и Избавител за напредъка на делото Му?

Ст. 12. Понеже бяха предупредени, и пр. От тук става явно, че мъдреците са имали намерение да се върнат при Ирод, и да му занесат известието, което желаел. Ако те бяха изпълнили намерението си, лесно щеше да бъде за него да изпрати хора да погубят Исус. При това, мъдреците, без това предизвестие от Бога, щели да попаднат под Иродовата власт. Но Бог чрез него ги избавил от ръката му; и докато Ирод ги чакал да се върнат, Йосиф и Мария намерили време да избягат с детето Исус вън от земята, над която Ирод царувал.

§13. Бягството в Египет; жестокостта на Ирод (гл. 2:13-18).

Ст. 13. Бягай в Египет. Египет е бил най-бизката чужда страна, където Йосиф и Мария могли да бъдат вън от Иродовата власт; границата му била на три или четири дена път от Витлеем. Той бил и удобно място за прибежище, по причина, че много евреи живеели в него.

Ст. 15. До Иродовата смърт, която вероятно се случила след няколко седмици (виж. бел. на ст. 2). – За да се сбъдне реченото, и пр. Намекнатите тук думи се намират в Ос. 11:1, и са се отнасяли за Божието повикване от Египет на людете Си, Израил, който там, както и другаде, е наречен Божий син. Но тези думи се прилагат, даже по-добре, и при настоящия случай, понеже само Исус е бил в точния смисъл на думата Божий Син; та когато Бог Го повикал от Египет, тези думи във висша степен се изпълнили.

Ст. 16. Погуби всичките младенци (Цгр.), т.е., мъжките деца, както става явно от Гръцкия текст. Понеже Витлеем никога не е бил голям град, то числото на децата от онази възраст, които са се намирали в него и “по всичките негови предели”, т.е., във всичките му околни села, не е могло да бъде твърде голямо. – Според времето, и пр. Не може да се заключи от това, че звездата се е била явила приблизително две говини или даже една година преди погубването на младенците. Ирод очевидно е искал по-добре да заварди да не избяга Жертвата му.

Оспорвала се е достоверността на разказа за това произшествие на основание, че Йосиф не споменава нищо за него. Но, първо и първо, вероятно е, че заповедта е била издадена и извършена колкото е било възможно по-тайно, и после, при такъв един жесток тиранин, онези които са теглили не са смеели да се оплачат; и за това Йосиф може да не е знаел за това произшествие. Но, освен това, никой историк не споменава всичките достозабележителни събития, които са се случили във времето върху, което се простира историята му. И дългото царуване на Ирод е изобилвало с толкова много жестокости, че не е чудно ако Йосиф е пропуснал някои. Какво било убийството на няколко деца в затънтеното село Витлеем, сравнено с убийствата на толкова много човеци, прости и благородни! Казва един писател: “Цялото му поприще се обагри от кръвта на убийствата. Той беше убил свещеници и благородни; той беше погубил няколко членове от съвета; той беше заповядал да удавят пред очите му уж на шега първосвещеника, шурея му, младия и благородния Аристовул; той беше накарал да удушат обичната му жена, хубавата Асмонска княгиня Мариамна, макар да се виждаше, че тя беше едничкото човешко същество, което той страстно обичаше. Синовете му Александър, Аристовул, и Антипатър, чичо му Йосиф, Антигон и Александър, чичо й и баща й на жена му, тъща му Александра, и пр. и пр., бяха само няколко от множествата, които станаха жертва на кръвожадните му, подозрителни, и престъпни ужаси. Удушване, изгаряне, разчекване, тайни убийства, изповеди изтръгнати с неизказани мъки, безсрамни и безчовечни любострастия отбелязват летописите на едно царуване толкова жестоко, че по-силния език на Еврейските пратеници при император Август, преживелите пре живота му били по-окаяни даже от пострадалите”. Току-речи в това същото време, както разказва Йосиф, Ирод закопал живи двама прочути Еврейски учители с четиридесет от учениците им; защото тези ученици по подбутването на учителите си се опитали да съборят големия златен орел, който Ирод бил поставил над големите врама на храма. Пред такива събития, които имало да се запишат, и пред нечестивия кроеж на Ирод (непосредствено след това) да се потопи всичката страна в жал, когато умрял като се избият всичките й началници, не е чудно, че Йосиф не е отбелязал убийството на двадесет или тридесет дечица. При това, Йосиф всячески се старае да не спомене нищо за Христос и събитията свързани с живота Му. Онези думи, в които пряко се намеква за Христос явно са прибавени към първообразното, и вероятно са вметнати от чужда ръка; и никой не би се усъмнил, че неспоменаването от Йосиф нищо за Християнството е и умишлено и нечестно.

Ст. 18. Глас се чу в Рама, и пр. Това пророчество, което е приведено от Ер. 3:15, се е отнасяло най-първо към плена на евреите във времето на Еремия, когато Навузардан събрал пренниците в Рама (Виж. Ер. 40:1), и ги закарал във Вавилон. Рама е била на девет и половина километра на север от Ерусалим, в земята населена от потомците на Вениамин, Рахилиният син. Рахил била погребана на няколко километра от Рама, близо до Витлеем. С умилителната поетична фигура пророкът я представя, че става от гроба, като вижда опустошението на земята, и оплаква чадата си заведени в плен. С подобна фигура, евангелиста прилага тези думи на оплакването във Витлеем, когато децата били изклани по заповедта на Ирод.

§14. Завръщането от Египет и заселването в Назарет (гл. 2:19-23; Лк. 2:39,40).

Ст. 19. Като умря Ирод. Той умрял в Ерихон през пролетта на 4г. преди Р.Х. от твърде мъчителна и отвратителна болест, несъмнено малко време след убийството на Витлеемските деца.

Ст. 20. Измряха ония, и пр., т.е., Ирод бил умрял; - множественото число е употребено вместо единственото. Или може да се намеква факта, че и Антипатър, Иродовия най-стар син, е бил умрял, като е бил погубен по заповед на баща му, само няколко дни преди смъртта на последния. Като бил престолонаследник, и с жестокото и мъчителско разположение на баща си, той вероятно с него се е стараел да убие Исус.

Ст. 22. Архелай. Той бил Иродов син от Самарянка, на име Малтака. Като баща си, той бил с жестоко и мъчителско разположение; и само няколко дни след възкачването си на престола, той погубил три хиляди души народ в храма и града. Затова не е чудно, че Йосиф се е страхувал да отиде във владенията му. – Царувал. Той получил само една част от бащините си владения (виж. бел на ст. 1), и никога не станал цар. Но пак след смъртта на баща си той бил поздравяван като цар (макар и да отричал тази титла); и Йосиф така също го нарича цар. Но когато отишъл в Рим за потвърждаването на тази титла, Август му позволил да се нарича само Етнарх (народоначалник). Затова евангелиста право казва за него в това време, т.е., веднага след възкачването му, че царувал, макар и да не могло да се каже това за него малко по-късно. След заемането на тази служба девет години, поданиците му, като не могли вече да търпят мъчителството и жестокостите му, се оплакали на Август, който повикал Архелай в Рим, и го заточил във Виенъ, в Галия (Франция), където вероятно и умрял. – Предупреден от Бога насъне. Когато бил в Египет, повелено било на Йосиф да иде в земята Израилева, т.е., Палестина, която се състояла от три части – Юдея на юг, Галилея на север, и Самария посредата. От този стих е явно, че Йосиф е имал намерение да се върне в Юдея, и вероятно във Витлеем. Но като видял, че Архелай царува в онази страна, и следователно се страхувал да отиде там, в недоумението му ангелът пак му се явява и му казва да иде в друга част на Израилевата земя, т.е., Галилея, която била под властта на Ирод Антипа, единоутробен брат на Архелай, но с по-меко и по-човечно разположение от брат си. Да било оставено на Йосиф, той щял да се страхува да иде и там. Но Бог добре е знаел кое място е било най-безопасно за Детето Исус. – Галилея. Северното от трите владения, на които Палестина е била подразделена във времето на Христос, което е включвало старите земи на Исахар, Завулон, Асир, и Нефталим.

Ст. 23. Назарет. Едно градче, което се намира на 120 километра на север от Ерусалим, и почти на половин път между Средиземно и Галилейско море. Населението му днес е от три до четири хиляди души. Той е разположен на полите на една рътлина, и долината, която се простира пред него е една кръгла котловина заобиколена с планини. Матей не посочва никаква причина защо Йосиф бил отишел в Назарет, а не в друг град в Галилея. Но от Лука (Лк. 1:26, 2:4,39), се учим, че Назарет бил предишното му местопребивание. Тук сега те се върнали, и тук Исус живял от детство до мъжество. В следствие на живеенето Му в Назарет, Исус бил наречен Назарей, което като се вземе пред вид на каква почест са се държали Галилеяните общо и Назарет часто (виж. Йн. 1:46), е било укорителна дума. Като такава тя се е употребявала от неприятели да означи Христовите последователи (Д.А. 24:5). Думите “ще се нарече Назарей”, не се срещат буквално в пророческите писания, но било предсказано, че ще бъде “презрян и отхвърлен от човеците” (Ис. 53:3). Забележете, също така, че евангелиста не казва тук “писаното чрез пророка”, а в по-общ вид, “реченото чрез пророците”. Затова ние трябва да го разбираме, че иска да каже, че нашия Спасител като се нарекъл Назарей, предсказанията на пророците за отхвърлянето Му от човеците са се сбъднали.

Назад | Съдържание | Напред