II.
Ако те са наистина престъпници, то тогава трябва да се третират като останалите престъпници. Едно и също престъпление да се третира по един и същи начин. Както другите престъпници, им се дава възможност да се защитят преди да бъдат осъдени, така трябва да се даде възможност и на християните, защото " не е позволено да се осъждат незащитили се и неизслушани хора. На тях не се дава възможност да се защитят, а единствено да признаят името си, и така да бъдат мразени, вместо да се разследва престъплението им. Никой престъпник не се признава за виновен предварително, преди да бъде разследван. С християните не е така, при тях не се търсят доказателства в подкрепа на лъжливите обвинения, в убийства на деца и канибализъм. Нещо повече има доказателства за тяхната невинност и това е писмото на Плиний Млади до император Траян, в което се казва, че "с изключение на упорития им отказ да извършват жертво-приношения, не е открил в тайнствата им нищо друго, освен навика да се събират на разсъмване, за да възпяват Христос като Бог и да скрепяват с договор един ред, който забранява човекоубийството, прелюбодеянието, лъжата, вероломството и останалите злодеяния". Стр. 8. Отговорът на Траян е бил, че те не трябва да се преследват, но да се наказват ако бъдат доведени пред съда.Това е противоречие, ако се забранява да се преследват, което като че ли ги оневинява, защо тогава се третират като виновни. Не е позволено да се преследва, но да се предава на съд, и поради самия факт, че човека е доведен в съда, той се осъжда дори да е невинен - това е нелепо. Дори и в съда не се следва процедурата на съдене, както се съдят другите виновни. Сведения за практиката в съда да се изтръгват самопризнания чрез мъчения. Към тях те са прилагани не за да признаят, че са християни, но да се отрекат от това, те не отричат това в което са обвинявани, защото то е истина. Когато се признава името, това говори за злодеянията, и ако се отрекат от името си, това води до отричане на злодеянията, които предварително им се преписват с признаването на името им. Християните биват наказани не защото си признават, а защото не отричат това в което са обвинявани, така те са невинни, а защо тогава са осъждани като виновни. Това самопризнание не се наказва по справедливост, а по необходимост. Стр. 9.Човекът си признава "Аз съм християнин". Казва какъв е, а обвинителите искат да чуят какъв не е. Те искат да го накарат да каже лъжа, с мъчения, когато, той им казва истината. Въпрос: "Явно не хващате лесно вяра на другите, когато отричат, а на нас, щом отречем, веднага ни вярвате. Това противоречие е подозрително, то е против законите и справедливостта, на Римската империя, защото законите трябва да разкриват, а не да прикриват злодеите, защото според тях тези които признават вината си трябва да се оправдават, а не да се осъждат. Пледира към правилно упражняване на властта: "Властта, чиито служители сте вие, е гражданска власт - не тиранично деспотство. При тираните изтезанията са наказание, а при тях, те се употребяват за разследване. Християнинът е обвиняван във "всички престъпления, за враг на боговете, на императорите, на законите, на нравите, на цялата природа". И го принуждаваш да се отрече, за да освободиш този, когото не би могъл да освободиш, освен ако отрече. Това е изкривяване на правосъдието. Да накараш някой да отрече, че е виновен за да го направят невинен. Дори християнина да се отрече, след като бъде освободен, той отново ще стане християнин и ще се надсмее над омразата им. Стремежът им е да им отнемат името "Християнин", името, което ги прави престъпници, а някакви престъпни действия, а враждебността към името, цели "хората да не искат със сигурност да узнаят това, което със сигурност знаят, че не познават". Стр. 10. Това е причината те да вярват на тези лъже-обвинения, те не съвпадат с това, което са именно християните. "Затова ни изтезавате, когато си признаваме, наказвате ни, когато упорстваме, и ни освобождавате, когато се отричане, защото воювате всъщност срещу името ни". Заклеймяването на името "Християнин", не означава че той е убиец, престъпник, кръвосмесител, и не може да му се препишат такива престъпления. "Ако името християнин, не е название на нито едно престъпление, то твърде нелепо е престъплението да състои единствено в името".
Назад | Съдържание | Напред