Вместо предговор

Историята, е казал един древен мъдрец, е учителка на народите.

Това е много вярно. За съжаление ние не виждаме често нито народите, нито отделният човек да се възползват от богатствата на историята – от нейните поуки и предупреждения. Онези обаче, които се вглеждат в уроците й и се ползват от тях, те успяват. Разказват, че най-успешни папи на Римската църква били онези, които преди взимането на важно решение относно подведомствената им църква, първо издирвали в историята, как и по какъв начин са постъпвали техните предшественици, когато са стояли пред подобна дилема. И така трябва.

В забързаното и материализирано време на преход, в което живеем, много малко са тези, които се интересуват от поуките на историята и ги прилагат. Дори християни и служители на Църквата у нас загърбват историята и конкретно Историята на християнската Църква. А който не се вглежда в миналото си и не извлича съответните поуки от него, той не може да бъде сигурен, че постъпва правилно в настоящето, и оттам да има и стабилно бъдеще. Мнозина християни и цели църкви, като загърбват историята, изпадат в слабостта да си мислят, че с тях почва и свършва всичко. А премъдрият Соломон е казал, че няма нищо ново под слънцето, което да не е било. То е разсипало щедро лъчите си върху страниците на историята, за да се ползваме и да се учим от уроците, които тя ни преподава.

Настоящите бележки не са изчерпателен труд по Църковна История, нито дори Въведение в историята на християнската Църква. Те са просто “увод в увода”, както аз ги наричам и имат за цел да маркират основните моменти в историята на Църквата – поява, развитие, учение, нравственост и т.н. Целта им е да заместят или да допълнят бележките, които моите студенти и слушатели си водят по време на лекциите ми. Все пак аз смятам, че предлаганият материал е точен и обективен, защото историята има дух и цел и към това трябва да води тя своите ученици.

Авторът