ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

Кратко въведение

ЧАСТ II

В. ТРЕТИ ПЕРИОД:

ОБНОВЛЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА (НОВОТО ВРЕМЕ)

(XVI-XX В.)

I. Реформация и контрареформация (ХVІ-ХVІІ в.)

В историята на християнската Църква Реформацията е най-значимото събитие след обрата при Константин Велики. Тя е породена от една страна от нежеланието на Римокатолическата църква да се реформира, и от друга страна от зараждането на едно ново общество, състоящо се от национални или държавни и свободни църкви, а също така и поради настъпилите промени: географска, политическа, икономическа, социална и религиозна.

Отношението към реформацията зависи от възгледите на историка, която я изследва. За римокатолици и православни тя е бунт срещу Вселенската църква, отклонение от правата вяра и поредният разкол, преминал по-нататък в сектанство.

За нас Реформацията е завръщане на Християнската Църква към Първоизвора й и към първоначалната чистота на Християнството от Новозаветния период.

Съдържание | Напред