Баптизмът е наследник от една страна на анабаптизма, (който пък се е отлял в движението на менонитите, и от друга страна представлява нов и друг етап на развитие на принципите на конгрегационализма.

За основател се счита Джон Смит (1565-1612), който бил конгрегационалист, но под менонитско влияние. В 1609 г. той се кръстил във вода заедно с други съмишленици, и с това сложил началото на съвременния баптизъм.

Първата баптистка църква била основана в Англия в 1612 г. В нея практикували кръщение чрез поръсване и изповядвали арминианската доктрина (Арминий за разлика от Калвин учел, че човек е наследил Адамовия грях, и поради това се намира под осъждение, но че човек е в състояние да участва в спасението си чрез своята свободна воля, и т.н.). Това е времето на прочутия Джон Бънян (1628-1688), чиито творения “ПЪТЕШЕСТВЕНИКЪТ” и “ДУХОВНАТА ВОЙНА" са между най-четените християнски книги след Библията.

Вече през 1638 г. баптистите под ръководството на Джон Спилсбъри започват да извършват кръщението чрез потапяне, с което се разграничават от конгрешаните.

През 1835 г. Йохан Онкен пренася баптизма в Германия, който се разпространява и в цяла Европа.

XIX-XX в. е време на съживление в баптистките църкви и разрастването им. Тогава в Англия живее и проповядва знаменитият Чарлз Спържън (1834-1892).

През 1905 г. е основан Световния баптистки алианс, който трябва да защитава интересите на баптистите по света. През същата година бил проведен и първият конгрес на Световния баптистки алианс.

Баптисткият проповедник Били Грейъм е най-известния и успешен евангелизатор в света днес.

До 1980 г. баптистите наброяват около 40 млн в света.

Основни моменти в учението на баптизма: кръщаване само на новородени хора - условие за членство в Църквата, потребност от мисионерска деятелност, Господната вечеря е достъпна за всички новородени хора, Библията е правило за вяра и за живот.

3.2. Квакери.

“Квакери” = “треперящите”.

Движението на квакерите се зародило в Англия по време на Гражданската война през XVII в.

Основател - Джордж Фокс (1624-1691), пламенен проповедник, преследван жестоко от англиканската църква. Неговите последователи нарекли себе си ”приятели”.

В 1660 г. квакерите подали петиция до краля за отказ от военна служба. Те са известни като борци срещу робството в САЩ. Те не полагат клетва пред съда.

И днес те са известни с усърдна милосърдна и добродетелна дейност.

Те държат доктрината за Вътрешното просветление, според която Святият Дух дава просветление и познание за Бога и извън Библията, в която те приличат на монтанистите. Библията, според квакерите е второстепенно правило за вярата. Квакерите нямат професионални служители. Те отхвърлят тайнствата.

3.3. Моравски братя.

Движението на “Моравските братя” е едно по-нататъшно развитие на пиетизма. Основател - граф Николай фон Цицендорф (1700-1760), роден в Дрезден. Защитник на преследваните заради религиозните им убеждения в Моравия и Бохемия. Предоставил им собственото си имение в Хернхут на разположение. Така била образувана самостоятелна община на комунален принцип - цветуща в стопанско и духовно отношение.

В 1742 г. Моравската църква получава официално признание.

Йерархията й е тристепенна: дякон, старейшина и епископ.

Основни верски моменти:

* водното кръщение не е свързано с определена възраст,

* Св. Писание - основа за живота на християнина,

* Човек се присъединява към Църквата доброволно,

* Християнинът трябва да бъде активно и лично посветен на Христа.

Моравските братя издигнали в особен култ раните на Христа, наричайки ги “мила Канара”, и във връзка с това те са създали химнология с повече от 2000 песни.

Моравските братя са отдадени на мисионерството. Сам Цинцендорф мисионерствал сред индианците в Северна Америка. Кристиян Давид - сред ескимосите в Гренландия.

Техните идеи са оказали силно влияние върху музиката на Бах и Хендел.

До 1980 г. Моравските братя по света наброяват повече от 400,000 души сред ескимосите, в джунглата, на о. Ява, в Индия, Южна и Северна Америка, Африка, Тибет и в повече от 40 страни.

3.4. Методизъм. Английското съживление.

Английското съживление е свързано с името на Джон Уесли (1703-1791). Историците признават, че английското съживление се равни по важност с Френската революция и с Индустриалната революция. Някои изследователи смятат, че проповядването на Уесли спасява Англия от революция, като тази във Франция. Методизмът е за Англиканската църква това, което пиетизмът е за Лутеранската.

През 1729 г. братята Джон и Чарлз Уесли основали пиетисткия кръжок, наричан “Светия клуб”. Те били наричани и методисти, заради редовните им молитвени навици и методичното изучаване на Библията.

През 1735-1737 г. Джон Уесли мисионерства в Сев. Америка, където преживява съживлението в 1766, и животът му бил повлиян силно от Моравските братя.

Завърнал се в Англия, той и последователите му преживяват мощно съживление - числото им нараства до 100,000 души. Сам Уесли пропътувал повече от 200 000 мили в проповядване Христа. Произнесъл е ок. 42 000 проповеди, и е написал ок. 200 книги. През 1739 г. той построява и църква в Бристол.

Уесли създава през 1746 г. собствена, методистка йерархия и самостоятелна църква, която е разделена на седем провинции в Англия. Вероучението й е съставено от 25 пункта. Методистите изповядват Апостолския символ на вярата. Те имат две тайнства - Господна вечеря и водно кръщение, до което допускат и деца. Влиянието на Англиканската църква се вижда в епископалната форма на управление.

По-важните моменти в методисткото богословие с свързани с:

* Акцент върху оправданието чрез вяра,

* Новорождението представлява моментна опитност,

* Абсолютното християнско съвършенство е възможно още в този живот,

* Светостта е прогресивен процес.

Чарлз Уесли създава прекрасна химнология – повече от 600 песни.

През 1784 г. Джон Уесли назначава Томас Кук за суперинтендант на Методистката църква в Америка.

Английската методистка църква се отделя от англиканската едва след смъртта на Уесли през 1791 г.

В 1881 г. е основан Световният методистки събор (съюз), който има 4 централи, отговарящи за отделни райони в света, ръководени от епископ. Те назначават за всяка страна отговорен суперинтендент.

Методистите развиват усърдна благотворителна и мисионерска дейност.

До 1980 г. методистите наброяват около 60 млн в целия свят.

3.5. Конгрешанство.

"Конгрегационалисти" (от лат. congregation=община).

Конгрешанството започва като съживително движение сред висшата английска класа (1790-1830). Те се стремяли към пълно откъсване от англиканската църква, като смятали, че в църквата може да участват само новородени хора. Проповедниците акцентират на личното благочестие, на вярата в Христос и на благотворителна и социална дейност.

Джон Нютън (1725-1807) е един от първите конгрешански проповедници. След едно истинско обръщение той бил назначен за пастир в Олни. Той написва много прекрасни духовни химни. Плеяда учени конгрешани превръщат Кембриджския университет в Университетски център на евангелските сили в Англия.

Много отрано конгрешаните развиват и усърдна социална и благотворителна дейност. Те имали влияние и върху правителството, посредством което успели да постигнат в колониите такова законодателство, което да защитава местното население. Неоспорима е например тяхната заслуга за разкриването на турските жестокости по време на Априлското въстание от 1876 г., и за убеждаване на западното обществено мнение в правдивостта на българските искания за свобода и независимост. Повечето от социалните реформи през ХVІІІ-ХІХ в. са прокарани благодарение на застъпничеството на евангелистите. През 1807 г. английският парламент забранява робството.

Конгрешаните първи въвеждат неделните училища през 1780 г.

Те основават през 1804 г. Британското Библейско дружество.

В книгата “ПРАКТИЧНО ГЛЕДИЩЕ” на Уйлям Уилбърфортс са изложени някои основни верски моменти:

* Изкуплението в Христос е единствената възраждаща сила,

* Оправданието е възможно само чрез вяра,

* Библията трябва да се чете под просветлението от Духа,

* Практичното благочестие служи на обществото.

* Съборността е основен църковен принцип.

През 1891 г. е създаден Международен събор (съюз) на конгрешаните (конгрегационалистите), който обединява конгрешаните по света.

3.6. Други християнски деноминации и движения.

3.6.1. Адвентизъм.

“Адвентизъм”=лат. adventus, т.е. пришествие, очакване на пришествието.

За основател на адвентизма се счита Уйлям Милер (1782), фермер, който усърдно изучава Библията. Изследването на вестта на пророческите книги Даниил и Откровение на Йоан, го убеждава, че Христос ще се завърне през 1843 г. Хиляди му повярвали, продали имуществата си и зачакали. Но… напразно. Тогава Милер и последователите му били изгонени от църквите.

Елена Г. Уайт (1827-1915) е същинския идеолог на адвентизма. Тя обяснява краха на Милер с “неразбирането” му, че Христос е дошъл, но не на земята, а е влязъл в небесното светилище.

Има няколко адвентистки деноминации (представитени са посредством шест самостоятелни разклонения), но повечето от тях поставят акцент върху:

* идеите на Закона в живота на християнина, като се опитват да съвместяват закона и благодатта.

* Адвентистите празнуват съботата като седми ден (оттам и наименованието “съботяни”).

* Между смъртта и възкресението душите спят.

* Нечестивите ще бъдат унищожени (ще престанат да съществуват).

Само деноминацията “Адвентисти от седмия ден” наброява ок. 10 млн. вярващи в целия свят, които са обединени в Генерална конференция със седалище Вашингтон.

Адвентистите развиват активна мисионерска дейност, имат свои училища, болници. Те са усърдни пацифисти и радетели за природосъобразен живот.

До 1980 г. те наброяват около 13,6 млн в света.

3.6.2. Спасителната армия.

Основател на Армията на спасението е Уйлям Бут (1829-1912), английски методист, който провеждал огнени мисионерски походи с цел да достигне с Евангелието недостигнатите. Мисионерските походи се организирали на открито.

През 1865 била проведена първата открита евангелизационна служба.

В 1878 г. Бут наименува организацията си с името “Спасителна армия” с използване на военни отличителни знаци и звания: офицер, генерал и т.н.

Армията на спасението развива широка образователна и благотворителна дейност навсякъде по света, като снабдява социалните и религиозни нужди на хората. Особен акцент се поставя върху борбата срещу проституцията, алкохолизма и наркоманията.

Основа на вярата - Свещеното Писание. Вероучението им съставя:

* вяра в Божието Триединство,

* в изкуплението чрез Христа,

* в необходимостта от покаяние,

* наблягат на увереността в спасението,

* в нуждата от освещение,

* вяра в последните събития според Библията.

Вместо водно кръщение се практикува представяне на децата за благословение.

Богослужението няма традиционна форма.

Днес Спасителната армия е достигнала 109 страни в света, като има повече от 3 млн. последователи.

3.6.3. Протестантските мисии.

ХІХ в. е наричан “Великото столетие на протестантската мисионерска дейност”. Протестантските мисии са породени от вълната на съживление сред пиетисти и методисти, сред англикани и баптисти и пр. Стремежът е да бъдат спечелени отделни души, а не цели държави.

Мисионерството е плод на редица мисионерски дружества.

Баптисткото мисионерско дружество изпраща в Индия Уйлям Кери (1761-1834), бивш обущар, който владеел няколко езика. Той превежда Библията на местно наречие. Друг мисионер – Джордж Гренфел (1848-1906) занася благата вест в Африка.

През 1795 г. е основано Лондонското мисионерско конгрешанско дружество, която изпраща Дейвид Ливингстън в Африка. Именно той разширява географските познания за Централна Африка. Робърт Мофат (1795-1883) превежда Писанието на езика на най-големите племена на Южна Африка.

Шотландските презвитериани също основават Мисионерско дружество през 1799 г. Техните мисионери Пилкингтън (1865-1897) и Джордж Тъкър (1849-1914) обръщат Уганда към Християнството. Робърт Морисън (1782-1834) прави китайски превод на Библията. Адонирам Джъдсън (1788-1850) пък създава речник на бирмански и превежда Библията на този език.

През 1817 г. методистите основават Уеслиевото мисионерско дружество, чийто деятел Хъдзън Тейлър (1832-1905) евангелизира Китай.

Моравските братя също ревностно евангелизират в Африка.

В наши дни голяма част от Африка е опазена от исляма и е спечелена за Христа благодарение на мисионерските походи на Райнхард Бонке.

Страни като Англия, Германия, Швеция, Финландия, Швейцария, САЩ и др. имат стотици мисионери, пръснати из целия свят, за да благовестват Христа.

Само петдесятните и харизматичните мисионерски дружества в Германия имат, според една статистика на немското евангелско списание „Idea-Spektrum“ от 2006 г., повече от 8340 мисионери по света. Според друга статистика от 2001 г. само 2 % от населението на Земята все още не са били огласени от Христовото благовестие. От друга страна, ако само една трета от населението на земята е християнско, тогава другите две трети от световното население представляват мисионерско поле.

Благодарение на мисионерите Християнството се превръща в глобална религия. Според статистика от 2004 г. на споменатото немско списание, числото на християните е достигнало 2,335 милиона по света, т.е., с неговите 32 % от населението на света Християнството е най-многобройната религия днес.

3.7. Петдесятното съживление.

Още в 1820 г. шотландският проповедник Едуард Ървинг казвал, че църквата трябва да се радва на дарбите на Духа, и че в неговите служби вярващите говорят на непознати езици. В 1854 г. Елдер Матосън по време на молитва също говорил на непознат език. В 1873 г., когато Муди проповядвал в залата на ИМКА (Съюз на младежки християнски дружества) в Англия, Святият Дух слязъл и много присъстващи започнали да говорят на непознати езици.

Истинското съживление започнало в 1901 г. в гр. Топека, Канзас в средата на студентите в тамошната семинария. Първа била кръстена със Св. Дух Агнес Озман ла Берж, която посещавала лекциите на Чарлс Пархам. Същият Пархам през 1905 г. отваря второ училище в Хюстън, Тексас. За да се стигне до Азуса Стрийт 312 в Лос Анжелис, където през 1906 г. Уйлям Сиоймор и мнозина още получават кръщение със Святия Дух с говорене на езици.

Томас Барет пренася съживлението в Норвегия, където Леви Петрус го приема и разнася из Швеция, Норвегия и Германия. От Германия съживлението се пренася и другаде из Европа.

В Англия петдесятното съживление достига чрез англиканския пастир Александър Боди.

Американци занасят посланието в Бразилия, в Средния и Далечния Изток, и пр.

Днес християните по света, които са приели това съживление и са кръстени със Святия Дух и говорят на свърхестествени нови езици, наброяват повече от 554 млн. Съживлението продължава и днес, поради която причина петдесятните общества по света са най-бързо растящите и множащите се. Така например, в:

* Гватемала (60%), в Кения (56%) и в Бразилия (49%) от населението са петдесятници;

* Филипините, Южна Африка, Чили и Нигерия те са над 25% от населението;

* САЩ те са 23%;

* Германия – ок. 300000 души;

* Англия – ок. 150000 души.

Петдесятните църкви в света не са обединени в организация, защото вярват, че техен глава трябва да бъде Единствен Господ Исус Христос. Обаче, на всеки четири години редовно се провежда Световна петдесятна конференция. Местната църква е автономна и се ръководи от стареи и пастир. Петдесятните църкви по света са над 27000.

Основни доктрини са следните:

* Библията е боговдъхновеното Божие Слово и единствена основа за вяра и живот;

* Бог е Троичен и е Творец на всичко видимо и невидимо;

* Спасението е възможно само чрез вяра в изкупителната смърт на Исус Христос, Чиято кръв омива всеки грях;

* Изцелението на тялото също е включено в Божия план за спасените;

* Християните трябва да живеят свят живот;

* Исус Христос ще дойде реално втори път, за да вземе Църквата Си;

* Спасените ще отидат тогава в рая, а невярващите – в ада;

* Бог и днес кръщава със Святия Дух;

* Дарбите на Святия Дух са реални и днес, и Бог ги дава на Църквата Си,

* Кръщението във вода е за съзнателно повярвали и новородени човеци;

* Господната вечеря е възпоминание и се взема само от новородени личности.

Петдесятните църкви се противопоставят на пиянството, наркоманията, порнографията, хомосексуализма, абортите и пр.

Богослуженията са различни, в зависимост от националността и местните обичаи, но общо взето те са живи, с много хваление и музика, с библейска проповед, молитви за болни и т.н.

Петдесятните църкви са активни в мисионерството. Те имат хиляди мисионери по целия свят.

Социалния им ангажимент се изразява в разкриване и поддържане на детски градини, старчески домове, болници, клиники за душевно болни и умствено изостанали, както и клиники за наркомани и алкохолици.

Петдесятните общества не са чужди на икуменизма. Много от тях членуват в Световния съвет на църквите или в национални или континентални Евангелски алианси. Те обаче са против либерализма.

3.8. Харизматични движения в Църквата.

Харизматиците са членове на различни християнски деноминации, които акцентират върху ролята на Святия Дух в живота на отделната личност, вярват, че Бог и днес дава дарбите Си и също че днес още кръщава със Святия Дух. Първоначално харизматичното движение започва всред старите деноминации в Калифорния през 1960 г. в Епископалната църква. През 1966 г. това съживление достига и Лутеранските църкви в Америка.

Римокатолицизмът не е подминат от тази съживителна вълна, и в 1967 г. в едно студентско общение в Питсбърг преживяват силата на Святия Дух. От там то преминава в университета Нотр Дам, като е съпроводено с говорене на нови езици. До 1967 г. харизматиците-римокатолици са ок. 35000 души.

Харизматичното движение вече е обхванало всички стари протестантски деноминации по света.

Характерно за тези харизматици е, че те остават в своите деноминации, където се опитват да мотивират своите братя и сестри към пълноценен християнски живот и ефективно свидетелство за Господа.

В края на ХХ и в началото на ХХІ в. в християнската църква започва следваща харизматична вълна, представена от т.н. “ДВИЖЕНИЕ НА ВЯРАТА”. Едни от най-видните фигури в това движение са Кенет Хегин, Кенет Коупланд, Фредерик Прайс, Джон Остийн. Обаче истинският “баща” на “Движението на вярата” това е Е. У. Кениън (1867-1948), и който според думите на дъщеря му Рут Кениън Хаузуърт, “наистина заслужава да бъде наречен баща на това движение”. Някои наричат проповядваното от тях “несъмнено най-привлекателната вест, проповядвана днес или дори и в цялата църковна история”. Родило се в Америка, това движение подхожда идеално на християните в Америка, като им дава прости отговори и им проповядва благоденствие и просперитет. Повечето от лидерите на Движението на вярата създават впечатлението, че тяхното послание поставя началото на последното съживление, точно преди Второто Идване на Господа.

Забелязва се, че не толкова Движението на вярата е сякаш част от харизматичното движение, колкото като че ли харизматичното движение се влива в Движение на вярата.

Основни моменти в учението на Движение на вярата:

* Господство на вярващия над всички обстоятелства и сили в живота;

* Бог е длъжен винаги да изцелява въз основа на изповядваната вяра;

* Положителното изповядване донася божествено чудо;

* Просперитетът е част от божия план за човека;

Според Кениън посланието на Движение на вярата дава на хората свърхестественото, което деноминационното християнство не е в състояние да им даде.

От 1979 г. Движението на вярата започва да придобива черти на деноминация. Създаден е център, със седалище в Тулса, Оклахома, в който членуват над 100 църкви и над 700 служители с най-разнообразно служение. Изработен е Устав на Движение на вярата, който разкрива една организация, която има деноминационна структура, мандатни годишни събрания, административна комисия и най-различни комитети. Една от основните цели на този център е да организира конференции на вярата навсякъде по света, да обучава служители, да издава литература и т.н.

Назад | Съдържание | Напред