Истинската Църква Христова, т.е. невидимото Царство Божие е общество, съставено от новородени хора. Тази Църква е немислима при наличието на една т.н. народностна църква, т.е. такава, която постепенно се е срастнала с държавата. Именно в такава народностна църква се отляла Реформацията, както в лутеранското, тъй и в калвинисткото й направление. Това довело до появата в нея на новите, съживителни течения или движения, съставени от новородени личности.

2.1. Пиетизъм.

Пиетизмът (от лат. дума pietas,т.е. вяра, благочестие) е свързан с името на Филип Яков Шпенер (1635-1705) - лутерански пастир от Франкфурт на Майн. Повлиян от идеята за кардинална реформа на живота на християните, за истински духовен живот в Църквата, той написал книгата "БЛАГОЧЕСТИВИ ПОЖЕЛАНИЯ", в която откриваме шест основни момента:

1/ Свещеното Писание е основа за вяра и живот,

2/ Възстановяване на всеобщото свещенство в Църквата,

3/ Братска любов между вярващите,

4/ Да обичаме всички човеци,

5/ Нужно е да се проповядва Божието Слово,

6/ Богословското образование да има практичен характер.

Тези идеи били възприети в много лутерански и реформирани църкви.

Пиетизмът поставя акцент върху Библията и върху прилагането й в живота, върху личността на Св. Дух, на добрите дела.

Пиетистите на дело практикували идеите си, като те създавали благотворителни учреждения, училища за бедни, болници, сиропиталища, печатали духовна литература, песнарки, Библии и др.

Пиетизмът е основоположник на мисионерството в Родината или т.н. родни мисии. Виден негов представител е граф Цинцендорф (1700-1760), чиято Хернхутска община разнесла пиетизма по целия свят, включително и в Америка. Именно всред американските пиетисти Джон Уесли осъзнава нуждата си от лична вяра в Христос.

Назад | Съдържание | Напред