Джон Уиклиф - първият предвестник на Реформацията на английска земя, станал изразител на стремежа на английската църква към самостоятелност и дори към пълно откъсване от Рим, а също и за духовно обновление в средите на английското католическо духовенство. Неговите лоларди продължили след неговата смърт да разпространяват идеите му. Тези идеи съвпаднали с общонародни тежнения.

Кралят и средната класа желаели скъсване с Рим, за да не може римската църква да владее огромна част от английската земя, а още и за да бъде кралският съд без конкуренция от страна на църковните съдилища.

Библейските хуманисти в Англия, които били крайно критични към упадъка в папската църква и които били загрижени за реформата в английската църква, били впечатлени от идеите на Уиклиф, както и от успехите на Реформацията, още повече че в Англия вече познавали Лутеровите съчинения, особено неговия “Вавилонски плен”.

Най-важната стъпка за отделянето на Английската църква от папството е направена чрез “Законът за върховенство” от 1534 г.: парламентът обявил крал Хенри VІІІ за глава на английската църква. По-късно кентърберийският архиепископ Томас Кранмер бил обявен за глава на новоучредената Англиканска църква.

Господната вечеря била обслужвана с хляб и вино. На духовенството било разрешено да се жени. Богослужението се извършвало на английски език.

В 1539 г. била издадена “Голямата Библия”, известна още и като “Окованата Библия”.

Англиканската църква продължила да отслужва месата по католически образец, обаче на английски език, и възприела калвинисткото вероучение.

Синът на Хенри VІІІ – Едуард VІ, продължил протестантстката фаза на Реформацията.

В 1553 г. били публикувани “Четиридесет и двете клаузи” – вероучението на Авглийската църква, което е валидно и до днес.

В същата година на трона се възкачила Мария Тюдор (1553-1558), която започва упорита католическа реставрация в Англия.

Елизабет I – (1559-1603) продължила делото на баща си (Хенри VІІІ) и на брат си (Едуард VІ) по въвеждане на Реформацията в Англия, и окончателно установяване реда и положението на Англиканската църква. Когато папа Пий V издал през 1570 г. була за отлъчването й от църквата, тя предприела решителни мерки срещу иезуитите в Англия.

През 1588 г. испанският крал Филип изпраща Великата армада да покори Англия, обаче претърпява позорна загуба. Тази победа на Англия я издига като първа сила на протестанството в Европа, и като такава помага на холандските и френските калвинисти в тяхната борба.

Имало все пак и недоволни от проведените в църквата реформи, които те считали за недостатъчни, и те излизат и се отцепват от нея.

2.1.1. Пуританите (лат. purus=чист), т.е. чисти, стремящи се към святост, били вече водеща сила в Англия. Те отрекли иконите, свещите, месата, стенописите, кръстенето, като водели суров и скромен живот, и приемали Библията за единствено правило за вяра и живот. В Англиканската църква “има твърде много папски дрипи”, казвали те. По същество – калвинисти, пуританите имали голямо влияние в Кембриджския университет.

2.1.2. Индепендентите (т.е. независими), произлизали изсред радикалните пуритани, и се наричали още конгрегационалисти (от лат. congregation=община). Те се стремяли към пълно откъсване от англиканската църква, като смятали, че в църквата може да участват само новородени хора. Ярък представител - Оливер Кромуел. След победата над краля в гражданската война (1648), в Лондон бил образуван “парламент на светиите”, начело с Кромуел. Целта била да се създаде “държава от светии”.

От тях произлезли презвитерианите, които защитавали оставането в официалната църква и допускали намеса на държавата в църковните дела.

От 1867 г. англиканите от целия свят на всеки десет години се събират на т.н. Ламбетска конференция.

2.2. Шотландия.

В Шотландия Реформацията била по-радикална от тази в Англия. Никъде другаде, освен в Женева, калвинизмът не е тъй силен, както в Шотландия.

Първият протестант в Шотландия бил Патрик Хамилтън (1503-1528), който бил изгорен на клада през 1528 г.

Но най-известният шотландски реформатор бил Джон Нокс (1514-1572). Той бил смел мъж, който се страхувал само от Бога. Бил ръкоположен за свещеник. Под негово ръководство шотландският парламент са събира през 1560 г. и взема решение да бъде сложен край на папското управление над Шотландия.

Католицизмът оказал силна съпротива в лицето на кралица Мария Стюарт, наречена “кървавата Мария” заради гоненията срещу протестантите.

След изгонване на Стюартите Реформацията възтържествувала и в Шотландия. Били установени твърдо презвитерианска система на църковно управление и калвинисткото богословие.

Назад | Съдържание | Напред