Реформацията връща Църквата отново към първообраза й, т.е., в определен смисъл тя е победа на Царството Божие над Царството Небесно. От друга страна тя слага край на универсалността на видимата, институционалната църква. На мястото на католичеството в някои страни възникват национални протестанстки държавни църкви. Напр.:

* Лутеранската – в Германия и Скандинавия;

* Реформираната – в Швейцария, Шотландия, Холандия, Франция и Унгария;

* Англиканската – в Англия;

* Анабаптистите не образуват държавни църкви, но са силни в Сев. Германия, Щвейцария и Холандия.

Реформацията въвежда огромни доктринални промени в богословието и в църквата. От друга страна всяка деноминация има свое собствено виждане, което я разграничава от останалите протестанти. Общоприетите от всички древни Символи на вярата (Апостолски, Никейски и Атанасиев) датират от ІV-V в., но Реформацията създава много нови протестанстки изповеди и символи, живи и до днес.

Възраждането на религиозния индивидуализъм е заслуга на Реформацията, посредством акцентът върху оправданието чрез вяра. Също така доктрината за всеобщото свещенство освобождава духовната енергия на обикновения вярващ, за да служи на Бога. Още, единствено Библията става основно правило за вяра и живот на протестантите.

Реформацията съдейства за въвеждане на демокрацията , както в църквата, тъй и в държавата. Тя стимулира капитализма.

Реформацията издига проповедта на подобаващия пиедистал.

Също така тя въздейства на Римската църква да предприеме вътрешно обновление.

До 1648 г. в света вече има Римокатолицизъм, Протестанство и Източноправославие.

Назад | Съдържание | Напред