Възникването на Реформацията хвърлило папската църква в шок. Европа на север от Алпите била на път да се реформира. Тогава в ход е пусната Контрареформацията. Последвали гонения срещу реформаторите. Все пак били предприети промени в църквата, но повече като алтернатива на Реформацията, а не от искрени подбуди. Контрареформацията се изразява главно в следното:

4.1. Вътрешно обновление.

То е предприето от папа Павел ІV (1476-1559), който подкрепял всяка инициатива, която могла да обнови Римската църква. Създават се нови религиозни ордени, за да бъде ограничено протестансткото влияние, напр., Театински, Капуцински, Урсулински, Исусовото общество и др.

Сикст V провежда и финансова реформа. Тъй църквата ,, прочистена отгоре,, успява да сведе реформите и до местните църкви, което връща много протестанти обратно към католицизма.

4.2. Тридентски събор.

Свикан от папа Павел ІІІ в гр. Тридент (Трент). Състоял се от 1545 до 1563 г. На този събор протестантите възлагали надежди за примиряване на двете страни - католици и протестанти. В действителност съборът се превръща в съд над протестантите. Този събор създава нови моменти в догматиката на папската църква, а именно: 4.2.1.

В периода 1545-1547 г. са разгледани доктринални въпроси:

* Свещеното предание, както и църковната традиция имат еднакъв авторитет със Св. Писание.

* Вулгата е единствения истински превод на Библията (в противовес на Лутеровия немски превод). Неканоничните книги били обявени за канонични (в противовес на Лутеровата Библия, в която те липсвали).

* Забранява се на миряните да четат Библията. 4.2.2.

В периода 1551-1552 г.:

* Потвърдена е догмата за преосъществяването.

* В ръцете на папата била съсредоточена още по-голяма власт.

4.2.3. В периода 1562-1563 г.:

* Католическият катехизис (символ на вярата) бил обявен за единствена норма за вяра и живот на вярващия от римокатолическо изповедание.

Същинското значение на събора се състои в трансформиране на средновековното Томистично богословие в авторитетна догма, отнасяща се до всички вярващи.

В резултат на действията на контрареформаторите Австрия, Полша и Чехия са върнати в лоното на папската църква.

4.3. Игнатий Лойола (1491-1556) и Исусовото общество.

През 1540 г. папа Павел ІІІ узаконява ордена на йезуитите и през 1432 г. въвежда Инквизицията. (Основана в Испания от Торквемада още в 1480 г. като орган за изтребване на еретиците).

Основател на йезуитския монашески орден “Общество на Исуса” е Игнатий Лойола – испански благородник, който през 1523 г. се посвещава да служи на Бога, а през 1540 г. заедно с още шестима негови поддръжници образуват ядрото на новия орден. Шест години по-късно орденът набраява ок. 6000 души. Орденът се отличавал със: строга дисциплина, живот в пълна бедност, обет за целомъдрие, безпрекословно послушание на вишестоящия, донасяне на вишестоящия за думите и постъпките на равните и нишестоящите, пълно подчинение на папата. Орденът бил организиран по военен принцип - водачите били наричани офицери, а начело на ордена стоял генерал.

Папите дали много привилегии на йезуитите. Наричани “черната гвардия на Ватикана”, те застанали начело на контрареформацията. Те провеждали систематични гонения и убийства на протестанти.

Осн. функции на ордена са:

* Образование;

* Борба с ересите;

* Мисионерство.

Йезуитите контролират най-важните образователни институции на Римската църква.

Йезуитите занасят християнството (католическата вяра) в Индия, Индокитай, Япония и др. Те са високообразовани, изкусни майстори в спора. Успяват да проникнат навсякъде, особено в управлението на държавите в качество на съветници и т.н. Днес йезуитите заемат отговорни управленчески постове в много университети, академии.

4.4. Тридесетгодишната война.

Сблъсъкът между католици и протестанти е бил неизбежен. В 1608 г протестантстките князе се обединивят в “Евангелски съюз”, срещу който застанала “Католическа лига”, основана през 1609 г. от принцовете-католици. . Войната пламнала в 1618 г. в Бохемия поради окупирането на Прага. Протестантите били разпокъсани (главно поради противоречията между лутерани и калвинисти) и действали нерешително, поради което Лигата удържала победа през 1620 г. в околностите на Прага.

През 1625-1629 г. във войната се намесва датският крал Християн ІV на страната на протестантите, обаче бил разгромен от Фердинанд ІІ. Протестантските князе били лишени от достойнство, власт и земя и прогонени на север.

Протестанството било спасено от Густав Адолф - крал на Швеция. В решителната битка при Лютцен в 1632 г. католическата лига била разбита, но самият Густав Адолф паднал убит. Но в крайна сметка протестантите не успяват да си върнат Южна Германия. На страната на протестантите застава и Франция, която иска да се възползва от слабостта и изтощението на католическа Испания и на Свещената римска империя.

Войната завършва с подписването на Вестфалския мир в 1648 г.

В резултат Холандия и Швейцария са признати за протестантски. Франция, Швеция и Прусия придобиват значителни територии. Лутеранството и Калвинизмът получават религиозно признание.

По това време и под влиянието на идеите на Реформацията са живяли и творили големите композитори Шутц и Бах.

4.5. Римокатолически завоевания в Америка.

Централна и Южна Америка приемат римокатолицизма от Испания и Португалия. В Северна Америка най-напред през 1565 г. испанците въвеждат за кратко католицизма във Флорида, а по-късно и в Ню Мексико, Аризона и Калифорния. Французите го донасят в Квебек. През 1634 г. той навлиза в Мериленд. Повечето от ирландците и германците, които пристигат след 1850 г. , са римокатолици.

Обаче, католицизмът не успява да пусне корен в тринадесетте североамерикански щата.

Назад | Съдържание | Напред