Троица.Бг - 1. Дейците на Реформацията

* 1501 - следва философия и право в Ерфурт, където изучава философията на Аристотел, и е силно повлиян от схоластиката от една страна и от идеите на хуманизма от друга страна. Тук той осъзнава нуждата си от спасение.

* 1502 - получава бакалавърска степен по хуманитарни науки.

* 1505 - става магистър; същата година се посвещава в монашество в августински манастир (в Ерфурт), известен със строгата дисциплина. Тук през 1507 е ръкоположен за свещеномонах; през същата година записва да следва богословие.

* 1508 - преподавател във Витенбергския университет (осн. от Фридрих Саксонски в 1502 г.).

* 1510-1511 г. предприема известното пътуване до Рим по делата на манастира. Влязъл в Рим със страхопочитание, той го напуска с отвращение поради покварата и лицемерието на римската църква.

* 1512 - защитава докторска дисертация и получава звание “професор” по библейско богословие.

До този момент Лутер се намирал под силното влияние на Августиновото схващане за предопределението. Той разбирал праведността като “съдебна справедливост”, следователно, щом Бог е справедлив, Той е съдия, а щом е съдия, значи не може да бъде и милостив Спасител едновременно. Изучаването на Библията обаче го довежда до идеята за оправдание чрез вяра, и това му донася търсеното от него душевно равновесие.

* В 1517 г. Лутер се противопоставил на продажбата на индулгенциите, чрез която се обогатявала папската хазна. Когато Йохан Тетцел (продавач на индулгенции) пристигнал и във Витенберг, Лутер го изгонил и изпратил протестно писмо до Майнцкия архиепископ. Не получил отговор. Решавайки да изрази протеста си открито, Лутер преписал изложението си до архиепископа, състоящо се от 95 тезиса, и го окачил на вратите на княжеската катедрала във Витенберг на 31 октомври 1517 г. (рождения ден на Реформацията).

Изложението развълнувало силно духовете в Германия. Зад Лутер застанал не само простия народ, но и почти половината от германската аристокрация.

* 1518 - Лутер е изправен пред райхстага в Аугсбург, където води диспут с кардинал Кайетан. Лутер отказва да се отрече от “заблудите” си, защото не е оборен.

* В 1519 г. събор в Лайпциг, на който Лутер влиза в полемика с вещия оратор Йохан Ек.

* В 1520 г. Лутер публикува три трактата: “Обръщение към германските благородници”, “Вавилонския плен” и “Свободата на християнина”. Същата година папата отлъчва Лутер от католическата църква, като изгарят публично книгите му в Кьолн. В отговор Лутер изгаря публично папската була за отлъчването му и назовава папата “Антихрист”.

* 1521 г. - имп. Карл V свиква райхстаг във Вормс, където Лутер е призован да отговаря за “ереста” си. Лутер не се отрекъл от учението си. Райхстагът го обявил извън законите, книгите му били осъдени на изгаряне.

Княз Фридрих Мъдри скрил Лутер в своя замък /Вартбург/, дето Лутер живял до 1522 г. под името “Йорг”. Тук до 1534 г. той завършва превода на Библията на немски език.

* В 1525 г. Лутер сключва брак с бившата монахиня Катерина фон Бора.

* В 1530 г. в Аугсбург Лутер и Меланхтон излагат Аугсбургското изповедание на вярата.

* 1535 г. – Лутер се разграничава от радикалните анабаптисти.

Умира през 1546 г.

1.2.2. Главни моменти в учението на Лутер:

1/ Човек се оправдава с вяра, а не чрез делата на закона.

2/ Папата не е непогрешим.

3/ Църковните събори са могли да допуснат грешки (Лутер признавал само първите четири вселенски събора).

4/ Местната (локалната) църква е независима.

5/ Само две са новозаветните тайнства - Господна вечеря и водно кръщение.

6/ Всеки вярващ е свещеник на Бога.

Маркс казва за Лутер: “Лутер разби робството по набожност, защото постави на негово място робството по убеждение. Той разби вярата в авторитета, защото възстанови авторитета на вярата. Той превърна поповете в миряни, защото превърна миряните в свещенослужители. Той освободи човека от външната религиозност, защото направи религиозността вътрешен свят на човека.”

Енгелс казва за Лутеровия превод на Библията: “Лутер очисти авгиевите обори не само на Църквата, но и на немския език, създаде съвременната немска проза и съчини текста и мелодията на един изпълнен с увереност в победата хорал, който стана “Марсилезата” на 16-ия век”.

1.2. Филип Меланхтон.

Истински приятел и съратник на Лутер. Докато Лутер се превръща в пророческия глас на Реформацията, то Меланхтон е наречен справедливо “мозъка на Реформацията”, нейния богослов-теоретик . Роден 1497 г.

През 1521 г. той издава първия значителен труд на Реформацията, озаглавен “Общи места или мисли”, за който Лутер се произнася, че е безсмъртен.

Меланхтон организира немската училищна система.

Той е автор на прочутото Аугсбургско вероизповедание, залегнало оттогава и до днес в основата на вероучението на Лутеранската църква. Верен съратник на Лутер в продължение на 30 години.

Умира в 1560 г.

1.3. Начало на разкол.

Още докато Лутер е във Вартбург, радикалната група на “пророците от Цвикау” – Никола Щорх и Марк Щюбнер, отива във Витенберг, а след това и в Карлщат, където проповядват идеите на анабаптистите за скорошен край на света. Лутер открито се разграничава от тях. Тогава те провеждат реформи, независимо от Лутер, като отменят месата, забраняват монашеството, изхвърлят иконите от храмовете и т.н. Активен участник е и Томас Мюнцер. Това довежда до напрежение и сблъсъци. Радикалното крило въвежда нова тенденция и поема свой път в историята на Реформацията.

1.4. Улрих Цвингли (1484-1531)

Роден 1484 г. У него реформаторските идеи се зараждат собствено още преди Лутер. Последовател на Еразъм Ротердамски.

Цвингли учи в университет във Виена, а през 1502 г. учи в Базелския университет, където през 1506 г. става магистър по хуманитарни науки.

До 1516 г. е католически свещеник. В 1519 г. става пастир в Цюрих.

През 1523 г. публикува своите “67 параграфа”, в които прокарва истински реформаторски идеи. След Цюрих и Берн, а след това и Базел са спечелени от Цвингли за Реформацията.

Първоначално той си поставя за цел да обнови Християнството чрез идеите на хуманизма. По-късно у него съзряват истински реформаторски идеи. Цвингли и Лутер се срещат през 1529 г. и постигат съгласие по 14 от общо 15 пункта на т.н. Марбургски диалог. Единствено по въпроса за Господната вечеря те имат коренно различие. За Цвингли тя е само “възпоминание”, докато Лутер вярва в преосъществяването.

Подкрепян активно от гражданството в Цюрих, и в северните кантони на Швейцария, той поставя началото на църковна реформа, основаваща се изключително на Свещеното Писание. Цвингли отрича иконите и култа към светиите. Привърженик на пълното съединение на Църква с държава.

Цвингли приема безусловното предопределение.

Убит в пламналата война между протестанстките и католическите кантони в Швейцария в 1531 г.

Цвинглианите отхвърлили детското кръщение и положили началото на създаването на свободна евангелска църква. Такава църква била създадена за пръв път на 21 януари 1525 г. в Цюрих след едно водно кръщение, извършено на възрастен човек. Последвалото гонение отнело живота на повече от 10,000 души, но движението се разрастнало. В 1527 г. това свободно евангелско движение публикувало своето изповедание - “Шлайтхаймския устав”, в който между другото се казва:

* водното кръщение следва след покаянието;

* църковната дисциплина следва да се изгражда според Св. Писание;

* Господната вечеря е само възпоминание, а не реално преосъществяване;

* Църквата трябва да бъде обособена от света и от официалната обредова народностна църква.

Гоненията породили в движението силни есхатологически очаквания. Бележит деятел - Мено Симонс, основател по-късно на движението на менонитите, известни в Швейцария като "швейцарските братя".

Други отличителни черти на движението:

* стремеж към лична опитност на спасението,

* готовност за мъченичество,

* стремеж към истинско духовно църковно общение,

* автономност на отделната църква,

* мисионерска деятелност.

1.5. Селската война. Томас Мюнцер. Анабаптизъм.

В 1525 г. т.н. “Дванадесет искания” на селяните, в които те настояват за социална реформа били отхвърлени от феодалите, и в Германия избухва т.н. Селска война на селяните срещу аристокрацията. Водач на селяните е Томас Мюнцер - представител на радикалното крило в Реформацията. Въстанието е потушено, Томас Мюнцер - убит. Но въстанието, както и потушаването му (убити са повече от 100 хиляди души!), нанася тежък удар върху престижа на Реформацията. Някои от князете - приятели на Лутер, се дистанцират от реформаторските идеи, схващани от радикалите като революционни. Селяните се настройват враждебно към Лутер, защото той се противопоставя на Селското въстание.

Анабаптистите се появяват първо в Швейцария.

Основоположник: Конрад Гребел (1498-1526).

Анабаптизмът се различава от Лутер и Цвингли по това, че отрича детското кръщение и практикува кръщение на съзнателно вярващи хора, също отказ от клетва и от военна служба.

Крилото на крайните анабаптисти имало следните възгледи: създаване на християнски комуни, като първата в Йерусалим; скорошното второ Идване на Исус, и настъпване на Милениума още през 1533 г., многоженство, подобно на старозаветните патриарси.

Анабаптистите били гонени от лутерани и цвинглиани, мнозина били хвърляни в затвор, а други завършили живота си на ешафода.

Анабаптизмът бил разпространен в Швейцария, Германия, Австрия, Моравия, Холандия. Анабаптистите са наричани още менонити. От тях произлизат по-късно баптистите.

1.6. Жан Калвин (1509-1564)

Калвин е водач на второто поколение реформатори.

1.6.1. По-важни дати от живота на Калвин:

* Роден в 1509 г. в Нойон, Пикардия – в Североизточна Франция, от богати родители.

* В Парижкия университет се запознава с протестанстките идеи. След това учи право в Орлеанския университет. През 1529 г. се прехвърля в университета в Бурже.

* В 1533 г. твърдо възприема идеите на Реформацията. Поради призив за библейска реформа във Франция, е принуден да напусне страната през 1534 г.

* В 1536 г. отива в Базел, където публикува най-значимото си съчинение “Основи на християнската религия”.

* През същата година отива в Женева по покана на реформатора Гийом Фарел, където работи като пастир и учител.

* През 1538 г. е изселен, и той заминава за Страсбург, където се оженва за Иделет де Буре.

* През 1541 г. отново е извикан в Женева от Градския Съвет. Тук той се опитва да изгради една теократична общност-държава – с изключително строги правила и закони.

* Умира през 1564 г.

1.6.2. Богословските възгледи на Калвин.

Калвин е една своеобразна противоположност на Лутер, защото за разлика от него:

* Създава една стройна богословска система;

* Подчертава Божието върховенство;

* Отрича преосъществяването;

* Отхвърля преданието, което не е подкрепено от Св. Писание;

* Проповядва двойното предопределение.

1.6.3. Учението на Калвин за спасението и за предопределението.

* Бог е върховен нравствен Абсолют – Той е всесвят.

* Човек е безнадеждно грешен и не може да направи нищо за спасението си.

* Спасението не се влияе от правото на свободен избор, или от човешки заслуги, нито от божието предузнание.

* То се дължи на суверенната воля на Бога.

* Предопределението е двояко: едни – ще се спасят, а други – ще погинат.

* Изкуплението на кръста е само за спасените. Те се спасяват независимо от тяхното желание.

* Тъй погиващите ще погинат независимо от стремежа им към спасение.

1.6.4. Приносът на Калвин.

Огромен, като се има в предвид факта, че днес милиони вярващи в Швейцария, Холандия, Шотландия, САЩ и др. страни изповядват реформаторската вяра, основана на Калвиновата богословска система. Затова се използва събирателното понятие “калвинизъм”.

Трудовете на Калвин са многобройни – ок. 57 тома. Две хиляди от проповедите му също са запазени.

Калвин допринася много за образованието. В Женева той въвежда тристепенна система на обучение.

Калвин определено има влияние върху реформатора на Шотландия Джон Нокс.

Калвин е реформатор от световна величина, чието дело и днес продължава.

Назад | Съдържание | Напред