7. РЕНЕСАНС И ХУМАНИЗЪМ.
7.1. Ренесанс.
“Ренесанс” означава възраждане, обновяване. Заслугата на Ренесанса е в преоткриването на класическата античност, и най-вече в превръщането на човека в средищен пункт на живота. Той бележи прехода от средновековния към съвременния свят.
Ренесансът разграничил науките и изкуствата от богословието. Той поставил църковните догми под въпрос. Средновековният подход към живота е заменен с една съвременна светска и индивидуалистична гледна точка. Набляга се на човешката, а не на Божията слава. Църквата съзряла в това опасност и реагирала безпомощно.
Саванарола от Флоренция (1452-1498) е виден представител на Ренесанса, който бил загрижен за реформата в църквата във Флоренция. Макар и доминиканец, той бил силен Божий мъж, който проповядвал покаяние и Второто пришествие. В 1498 г. той бил обесен заедно с двама свои последователи.
Ренесансът, започнал в Италия, разцъфтял в Германия.
Значението на Ренесанса с неговия духовен подем, с преоткриването на античната философия и на древногръцкия и еврейския език, е огромно, защото без него Реформацията би била немислима.
7.2. Хуманизъм.
Делото на хуманистите се състои както в научната, така и във философската област, с което те подготвили дейността на Реформацията. Те поставили разграничение между Първохристиянството на Апостолската и Ранната Църква и това на Римокатолическата църква. Те се стремели към обновление на Църквата. Те изследвали библейските текстове на оригиналните езици, на които били написани, като наблягали върху юдео-християнското, а не върху елинистичното наследство на Западна Европа.
Еразъм от Ротердам (1466-1536) е най-видния представител на хуманизма. Той съставил нов гръцки превод на Новия Завет, както и множество коментари. Той бил също успешен екзегет и критик на текста на Библията. Най-известните му трудове са:
* “НАРЪЧНИК НА ХРИСТИЯНСКИЯ ВОИН”,
* “ЗА СВОБОДАТА НА ВОЛЯТА”,
* “ВЪЗХВАЛА НА ГЛУПОСТТА”,
* “РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ”.
Еразъм отстоявал тезата, че не учението на църквата се нуждае от реформа (в което се противопоставял на Лутер), но нравствеността й, като бъдат прекратени злоупотребите.
Но нито ренесансът, нито хуманизмът намерили верния път за една истинска реформа. На Църквата бил потребен Лутер. Времето било вече узряло за идването на Реформацията.
Назад | Съдържание
|