Опит на средновековната богословска мисъл да обоснове и систематизира вярата по научен начин. Опит за рационализиране на богословието, да бъде то разглеждано от философска, а не от библейска гледна точка.

Представител: Анзелм Кентърберийски (1033-1109). Той казвал: “Вярвам, за да разбирам”. Той изнамерил онтологическото доказателство за Божието съществуване. Схоластиците въвели в богословието методическия принцип на диалектиката.

Най-виден представител: Тома Аквински (1225-1274). След Августин – най-надареният богослов на Западната църква. Той се опитва да свърже вярата и разума в една цялост на истината. Привърженик на Аристотелевото мислене. Обосновал космологическото и телеологическото доказателства.

5.2. Мистика.

В противоположност на схоластиката, мистиката е емоционално оцветяване на вярата, стремеж за пряко общение с Бога чрез мигновена интуиция или съзерцание. Форма на религиозно откровение. “Мистика” = затварям се, уединявам се.

Мистицизмът се заражда сред доминиканците.

Представител: Учителят Екехарт (1260-1327). Доминиканец, парижки учител, силен проповедник. Той казвал: “Бог трябва да премине у мен, а аз – у Бога”. Сборникът с мистични творби “Немско богословие” е опорна точка в борбата на Лутер за спасение. Друг представител: Тома Кемпийски (1380-1471), автор на книгата “ПОДРАЖАНИЕ НА ИСУСА”.

Трудно е да направим ясно разграничаване между схоластика и мистика, защото има схоластици, които са мистически повлияни и обратно, мистици, които разсъждават схоластически. Мистицизмът може да се разглежда като направление, очертаващо личния подход към вярата, и като предшественик на Реформацията.

Назад | Съдържание | Напред