4. СЪСТОЯНИЕ НА ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА ДО ХVI В.

Папа Григорий VІІ (1021-1085) утвърждава на Запад превъзходството на папата, вярвайки сам, че Църквата трябва да доминира над държавата.

При Фридрих Барбароса (1150-1190) започва упадък на мощта на папите. Хенрих VI (1190-1197) завзел голяма част от територията на папската държава.

При Инокентий III (1198-1216) папството отново достига зенита си. Обаче след него Рим никога повече не успява да достигне подобен разцвет.

Между 1309-1439 г. Римската църква затъва в дълбок духовен упадък – в морала, авторитета, учението и т.н.

Единствената грижа на папите била: “дълго да живеят, да натрупат пари, и да уредят семействата си”. За духовност - никаква помисъл дори! Неморалността на папите била пословична. Пример - Александър VI Борджия.

1378-1417 - западна схизма (Големият разкол): власт на двама папи, единият в Рим, другият в Авиньон.

Назад | Съдържание | Напред