Разделението на Църквата поставило строга граница между Източната и Западната църкви. Изток и Запад встъпили в нова епоха на своето историческо развитие.

Източната църква изостанала много в своето развитие, бидейки почти смазана от нашествието на исляма. Тя се придържала към едно закостеняло богословие, създадено от Йоан Дамаскин (675-749) през VІІІ в. Западната църква поела свой път на развитие, феодализирайки и политизирайки се.

1. ВЪЗНИКВАНЕ НА НОВИ ПРОТЕСТНИ-СЪЖИВИТЕЛНИ ДВИЖЕНИЯ.

1.2. Богомилите в България.

Разглеждайки протестните движения в Църквата през IХ в. ние споменахме за павликяните. Православната църква ги нарича еретици като ги отъждествява с манихейството.

Богомилството в България представлява от себе си едно видоименение на павликянството.

1.2.1. Основател: поп Богомил (живял по времето на цар Петър – 927-969).

1.2.2. Никакво богомилско изложение на вярата не е достигнало до нас, освен това, което критиците и противниците на богомилството са писали по онова време срещу него.

Богомилите отхвърляли обредността, иконопочитанието, поклонението на светии и на св. мощи, както и официалната православна църква. Те признавали поетичните и пророческите книги на Ст. Завет и целия Нов Завет. Нравственото учение на богомилите било крайно аскетично. Богомилите мечтаели за християнско братство. В самото си начало богомилството представлявало опит за връщане към първохристиянството. По-късно то наистина изпаднало в ерес - дуализъм.

Богомилството било подхвърлено на ужасни гонения от страна на църквата и държавата в България. След падане на България под византийска власт богомилството се разпространило в Мала Азия, Сърбия, Босна (тук ги наричали “катари”) , Далмация, Ломбардия и Южна Франция (т.н. “албигойци”).

1.2. Катари.

През Х в. в Западната църква се появило движението на катарите (гр. =”чист”). Много преди това имало катари-манихеи, които не трябва да смесваме с катарите-християни, за които става дума тук.

Катарите (албигойците) са наречени така, защото са най-многобройни около Алби, Южна Франция. Катарите се стремели към чист живот, проповядвали Новия Завет на разбран език. Поради тази причина Римската църква им забранявала да притежават и да четат Библията. Особено силно било тяхното движение във Франция, гдето те се наричали албигойци.

По-късно катарите възприели еретични идеи, подобни на гностическия дуализъм. Така например, че има добър Бог и лош бог; добрия е създал душите, а лошият – видимия свят и пр. Спасението включва покаяние и аскеза.

Катарите били преследвани жестоко от Римската църква по времето на папа Инокентий ІІІ (1161-1216).

1.3. Валденси.

През втората половина на ХII в. във Франция се появили т.н. валденси. Името си получили от богатия лионски търговец Пиер Валдо (ок. 1176), който продал всичкото си имущество, организирал общината на “Бедняците”, и станал пътуващ проповедник. Учението на валденсите било връщане към истинското Християнство. Движението им наподобява пуританството.

Валденсите вярвали, че всеки човек трябва да чете Библията и че тя трябва да бъде правило за вяра и за живот. Те имали своя йерархия.

Католическата църква ги отлъчила през 1184 г. и подложила валденсите на гонения. Много от тях умрели мъченически. Царството Небесно угнетява Царството Божие. По време на Реформацията те се влели в реформираните църкви. Остатък от тях се е запазил и до днес в планинските райони на Италия.

1.4. Духовни движения в Римокатолическата църква.

1.4.1. Францисканци.

Основоположник - Франциск от Асизи (1181-1226). Мощен предреформатор. Той продал всичко, което имал и се отдал в служение на бедните, болните и нуждаещите се. Примерът му привлякъл мнозина последователи и бързо това движение се разпространило из цяла Италия.

Франциск останал в лоното на Западната църква, защото вярвал, че вътре в нея има нужда от съживление. В резултат на усърдна молитва на тялото му се появили белезите на Христовото разпятие.

Последователите на Франциск образували Францисканския орден.

1.4.2. Доминиканци.

Монашески орден в Римокатолическата църква основан от испанеца Доминик (1170-1221), чиято първоначална цел била проповядване на Божието Слово.

За съжаление по-късно доминиканците се поставили в услуга на инквизицията, като наричали себе си “Господни кучета”.

Назад | Съдържание | Напред