11. ГОЛЯМАТА СХИЗМА.

Голямата схизма или разделението в 1054 г. на Църквата на Източна и Западна представлявала неизбежен завършък на духовния упадък на Църквата през разглеждания от нас период.

11.1. Причини за разделението:

1/ Учението на Римската църква за изхождането на Святия Дух и от Сина (т.н. филиокве).

2/ Обредови различия като: пост в събота, извършване на Г. вечеря с безквасен хляб, миропомазване само от епископите, задължително безбрачие за всички духовни лица (в Източно-православната църква безбрачно е само т.н. черно духовенство, от което се избират епископите, докато т.н. бяло духовенство – свещениците, има право да се жени).

3/ Йерархическото издигане на епископа на Константинопол непосредствено след римския, с което Рим не бил съгласен.

Главната причина за разделението обаче била непримиримата борба за власт между римския и константинополския епископи.

Политическите маневри на българския княз Борис I между цариградската и римската църкви, допринесли много за напрежението между тях, като станали причина за взаимното осъждане на двете църкви през 867 г.

На 16 юли 1054 г. през време на богослужение в църквата “св. София” била осъдена от римския папа Лъв ІХ цялата Източна църква. На 20 юли цариградският патриарх Михаил Керуларий анатемосал цялата Западна църква.

Отговорността за разделението лежи еднакво и върху двете църкви и по то-точно върху техните водачи – честолюбиви и властолюбиви човеци.

Назад | Съдържание | Напред