9. МОНАШЕСТВО.

9.1. Причини за възникване на монашеството.

Бидейки израз на стремеж към духовен живот и пълно посвещение, първоначалното монашество е едно доказателство за духовния упадък в Църквата.

“Монахос” - гр. дума=отделен, усамотен.

Основател на монашеството на Изток е Антоний Велики (251-356). На Запад - Бенедикт от Нурсия (480-543). Според някои изследователи, умножаването на манастирите и на монасите на Изток (особено Атонската манастирска държавица), довело до отслабване на военната мощ на Византия, и причинило постепенно гибелта й.

Западното монашество устроило различни монашески ордени, като клюнийския, августинския, бенедиктинския, доминиканския и др.

Църковната история знае имена на монаси, които били духовна хора, кръстени със Св. Дух, надарени с духовни дарби. Монашеството имало положителен ефект в следните области: монасите били пионери в прогреса в земеделието, манастирите били в много случаи просветни центрове, най-често монаси извършвали мисионерски подвизи.

В основата на монашеството обаче лежи едно противоречие с Христовата заповед да отидем в света и да благовествуваме. Пълното безбрачие също е отклонение от библейското учение.

Назад | Съдържание | Напред