Развитието на папството започнало от V в. Отначало по-слабо, но с течение на времето папите все по-настойчиво започнали да предявяват претенции за господство в цялата Църква.

Някои обстоятелства способствували за това, например: древността на Римската църква и връзката й с ап. Петър и Павел, важността на града Рим, относителната устойчивост на Римската църква срещу ересите и заблудите и др.

Основоположници на папизма: Лъв I (V в.) - теория за трона на св. Петър - Мат. 16:18; Йоан 21:15-17; Григорий I (VІ в.); (учение за преосъществяване на св. дарове), Адриан I, който “открил” т.н. “КОНСТАНТИНОВО ПИСМО” (фалшификат, според който К. Велики дал на римските епископи власт над цялата църква както и над светската власт).

В 751 г. възникнала папската държава, която при Карл Велики (768-814) се укрепила. При папа Лъв III (VІІІ в.) Католическата църква наложила кралете да бъдат коронясвани от папата. По времето на Лъв IХ (1049-1054) бил създаден Съветът на кардиналите, - сиреч папски кабинет. Григорий VII (1073-1085) издигнал нечуваната претенция, че папската църква е непогрешима.

Интердиктът (отлъчване на цял народ, страна, държава) се превърнал в мощно оръжие в ръцете на папите. Пример: Григорий VII и Хенрих IV.

Назад | Съдържание | Напред