3. УПАДЪК НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

През Средновековието християнският живот изгубил първоначалната си чистота и строгост. В Християнството намерили място много остатъци от езичеството, различни суеверия. Почитането на икони, мощи и свещени реликви се превърнало в идолопоклонство. Мнозинството гледало на религията повърхностно. Дори се стигнало до там да се дава причастие на мъртъвци!... Широки размери взела търговията с лъжливи светини. Между християните се разпространявала псевдоепиграфска-апокрифна литература. Духовенството давало пример на неморален живот. В Църквата властвала непримиримост към другомислещите по верски въпроси. Възникнали нови ереси, като монотелитството (учение за наличие на една воля у Исуса Христа). Бил въведен постепенно в Църквата и целибатът (безбрачие на духовенството).

Петият вселенски събор (553 г.) бил свикан в Цариград и имал за цел да примири монофизитите с Църквата, но това не могло да стане.

Шестият вселенски събор (680 г.), наречен Трулски бил свикан от имп. Константин Погонат (!) с цел да тури край на монотелитската ерес. Днес монотелити се явяват християните в държавата Ливан, известни с името маронити.

Назад | Съдържание | Напред