По-преди бе изтъкнато, че Бог винаги е имал Свои верни последователи в Църквата - т.е. носители на Царството Божие, което е истинската, невидимата Църква, всред Царството Небесно, т.е. видимата Църква. Духовният упадък, който навлизал постепенно в Църквата не могъл да засегне искрените и трезви Божии чада. Тяхната реакция предизвиквала появата на разни протестни движения в Църквата.

6.1. Донатизъм.

Основател: Донат.

6.1.1. Северноафриканско съживително движение, отделило се от Западната Църква през 313 г. Донатистите не били съгласни онези свещенослужители, които по време на гоненията се отрекли от вярата, да бъдат наново допускани до служение в Църквата, макар и да се покайват.

Донатистите създали свои църкви, със собствена организация но били подхвърлени на страшно гонение от Църквата и императора. В донатистките църкви кипял истински духовен живот, поради което с право можем да ги наречем първата свободна евангелска църква в църковната история.

През V в. те се върнали отново в лоното на Западната Църква.

6.1.2. Появата на Донатизма дала повод на Църквата да затвърди още повече статута на йерархията чрез небиблейската догма за т.н. апостолска приемственост. Според това не е от значение дали даден духовник е отпаднал от вярата, защото бидейки веднъж ръкоположен, благодатта автоматично и неизменно пребъдва в него!... Личното призвание и личното освещение и посвещение на духовника имат по-малко значение от механичното тайнство на ръкоположението. Щом даден духовник е ръкоположен по приемственост идваща от апостолите, то това има по-голямо значение отколкото неговото лично отношение към Бога. За голямо съжаление съвременната Православна и Католическата църква все още държат на този небиблейски възглед и обвиняват протестантските духовници, че ръкоположението им е лишено от апостолска приемственост.

6.2. Присцилианство.

Няколко десетилетия след Донатизма.

Основател: Присцилиан (370), испанец.

Той съзрял противоречието между думите и делата на Църквата. Сам добър проповедник, той повел мощно движение, имащо характер на свободно евангелско течение, срещу неморалността и лицемерието в Църквата. Проповедниците му били мирски лица. Движението просъществувало около 200 години.

Назад | Съдържание | Напред