Поборници на пазенето в Църквата и на Мойсеевия закон. Отричали догмата за Троичността на Бога, божествеността на Исус в смисъл на истински Бог, свърхестественото Му зачатие. Извършвали причастието с вода вместо с вино. Вж. Деян. 11:2-3; 15:1-2а, 5; Фил. 3:2-3; Кол. 2:20-23.

Основател: Тибут.

5.1.1. Евионити-гностици.

Те примесвали езически вярвания към юдеохристиянската вяра. Отхвърлят Ст. Завет. Исус Христос не бил бог, а само учител. Те били строги аскети.

5.2. Гностицизъм (I-VII в.)

От “гносис” (гр. дума =познание). Рационална религиозно-философска система с наличие и на мистичен елемент. Известни са ни повече от 60 гностически секти-направления.

5.2.0. Гностицизъм в апостолския век (вж. І Тим. 6:20):

* Симон Влъхва (Деян. 8);

* Керинт;

* Докети и антиномисти (вж. І Йоан 4:1-3; ІІ Йоан 7; Откр. 2:14-15).

5.2.1. Същност на гностицизма:

1/ Отношение към Св. Писание: Претенции за “нови откровения”, “нова Библия”, наличие на псевдоевангелия. Отхвърля Ст. Завет, произволно тълкува Евангелията.

2/ Понятие за Бога:

* Той не е личност, а сила, вечното Добро.

* Той е непостижим и непознаваем.

* Материята, създадена не от него, а от Димиург /богът на Ст. Завет/, е Нему противоположна и е символ на злото.

* В света господствува дуализъм.

3/ Антропология: според това човеците се делят на:

* духовни, т.е. проникнати от гносиса

* вярващи, не особено проникнати от гносиса

* плътски, т.е. завинаги отхвърлени

Гностицизмът не споменава нищо за греха.

4/ Отношение към Христос:

* Той бележи началото на спасението, обаче последното няма нищо общо с Голготския кръст.

* Христос не е Исус – нямат нищо общо помежду си.

* Христос - това е еон - нещо междинно между Бог и материята.

* Исус пък е обикновен човек, в който се вселил Христос, но пред кръста го напуснал. Христос е имал само призрачно тяло.

5/ Спасението се състои в освобождаване от материалното чрез познанието, а не чрез кръвта, смъртта и възкресението на Исус.

Църковната йерархия се противопоставила решително на гностицизма. Оттук и твърдението: “Близко до епископа! Гдето е епископът, там е и Христос, там е и Църквата”.В борбата с гностицизма епископатът, заедно с това, че изиграл решителна роля за преодоляване на гностицизма, същевременно се издигнал на една не новозаветна висота: той започнал да има претенции еднолично да ръкополага презвитерите и дяконите, като той могъл да бъде ръкоположен единствено от епископи.

Пак по това време се сблъскваме с корените на транссубстанционизма или преосъществяването, според който хлябът при Г. вечеря се превръщал в истинско тяло, и виното - в истинска кръв.

5.3. Манихейство (III-IV в.)

5.3.1. Основател - Манес (средата на III в.), бивш персийски презвитер.

5.3.2. Манихейството е сходно с гностицизма, но е с по-ярко изразен дуализъм:

* Бог - доброто начало, царство на светлината

* Сатана - цар на злото и на тъмнината

* Бог и Сатана съществуват самостойно и независимо.

* Христос е еон от друг еон - майка на живота, а този пък е от Бога;

* дяволът победил Христос, но Бог му изпратил нов еон - Духа. Той отнесъл половината от Исус при Бога, но другата половина останала за дявола.

* Видимият свят е резултат от смесването на двете.

* Човек е създаден от Сатана с две души - разумна и нисша.

* Страданията на Исус на кръста са призрачни, недействителни.

* Учението на Исус не е това, записано в Н. Завет, а манихейството.

* Св. Дух - това е самият Манес.

5.3.3. Манихеите се делели на: избрани или съвършени, и прости слушатели.

Те имали своя особена йерархия, свое богослужение ( отличаващо се с простота) и обреди и празници (различни от християнските).

Кръщението извършвали с масло.

5.4. Монархиани или антитринитарии.

5.4.1. Наименованието показва, че това е ерес насочена срещу Св. Троица (от гр. anti=против и лат. trinitas=троичност; монархиани – от единовластие).

Делели се на: динамисти и модалисти.

5.4.2. Представители: Павел Самосатски (динамист), и Савелий (модалист).

5.4.3. Същност на ереста:

* Бог има само едно лице - Отец.

* Сина и Св. Дух са само сили.

* Христос не е богочовек, а прост човек.

Осъдена на Втория Антиохийски събор в 268-269 г.

5.5. Монтанизъм.

Не е лесно да се даде точна преценка на монтанизма!

5.5.1. Причини за поява: Църквата не очаквала вече скорошното идване на Христа, дарбите се прекратили, обредното Християнство взело превес, упадък на християнската нравственост.

5.5.2. Основател: фригиецът Монтан (ок. 150). Той бил кръстен със Св. Дух, и практикувал дарбите на Св. Дух. Вярвал в скорошното настъпване на 1000 г. царство.

5.5.3. Първоначално разпространение:

Монтанизмът бил разпространен в Мала Азия. Отначало - чисто библейско съживително движение. Монтанистите живеели строг, чист, високонравствен християнски живот без компромиси със света и с греха. През време на гоненията те се стремели към мъченически венец.

Монтанистите имали своя йерархия.

5.5.4. По-късно под влиянието на две съмнителни пророчици - Прискила и Максимила, Монтан се самопровъзгласил за Утешителя, фригийския градец Пепуза - за новия Йерусалим, дето ще бъде 1000-год. царство.

Монтанизмът бил осъден от Църквата през VI в. Просъществувал до VIII в.

5.6. Маркион.

5.6.1. Маркион бил роден ок. 85 г. някъде по Черноморското крайбрежие на Мала Азия. Той бил много богат човек, който създал своя собствена църква, която бързо се разпространила надлъж и нашир.

5.6.2. Маркион бил повлиян от гностицизма: той говори за Димиург = бог на юдеите, за добрия Бог; Христос бил пратеник на добрия Бог, но умъртвен от юдейския бог. Спасението било възможно чрез строга аскеза.

5.6.3. Маркион отхвърлил напълно Ст. Завет. Маркионовият Н. Завет съдържал:

* Евангелието от Лука – видоизменено,

* 10 цензурирани послания на ап. Павел*,

5.6.4. Маркионизмът се разпространявал предимно сред образованите и високопоставените. Той бил толкова силен, щото заплашвал Църквата.

Еретическият канон на Маркион дал повод на Църквата да състави и подреди канона на книгите на Н. Завет, който бил готов в общи линии ок. 200 г. Работата по установяването на канона продължила и след това, като окончателно била завършена в края на IV в. Отците на Църквата се ръководили при съставянето на новозаветния канон от следните правила – критерии:

Критерии за каноничност:

1/ Апостолски произход на книгата

2/ Всеобщо признание от всички църкви

3/ Боговдъхновеност, проявяваща се чрез:

* Христоцентричност

* духовна динамика (II Тим. 3:15-16).

5.7. Разкол на Новат и Фелицисим.

5.7.1. Този разкол възникнал на почвата на Монтанизма, в III в., в Картаген и Рим. Новат бил картагенски презвитер, който против волята на еп. Киприян ръкоположил за дякон в своята църква богатия и влиятелен човек Фелицисим. Новат се обявил против строгата покайна система на монтанистите, която била възприета в Римската църква от Новациан - римски презвитер.

5.7.2. Произход на разкола. По време на гоненията мнозина християни се отричали от Църквата. След спиране на гоненията те искали отново да се върнат в нея. Спорът бил дали те да бъдат приемани отново, и най-вече дали да извършват наново второ, покаяние или не. Картагенският презвитер Тертулиян и по-късно Киприян били привърженици на строгата монтанистична дисциплина, според която отпадналите могли да се завърнат, но след продължително и дълбоко покаяние.

Новат, в противоположност на практиката в Картагенската църква, и подкрепян от своя дякон Фелицисим, се отнасял с най-голямо снизхождение към падналите. В 251 г. разколът на Новат бил осъден от местен събор.

В противовес на Новат, римският презвитер Новациан учел, че падналите не заслужават милост и че могат да се надяват само на Бога, поради което той отлъчвал падналите до живот. По-късно и неговият разкол бил осъден.

5.8. Хилиазъм.

Това е очакването през първите три века за настъпването на видимо хилядагодишно царство на Исус Христос на земята.

Корени: Още в дохристиянско време (особено през ІІ-І в. пр. Хр. Когато имало силни апокалиптични настроения в Израил); неправилно и буквалистично тълкуване на думите на Спасителя и на апостолите за Неговото второ Идване на земята. Особено разпространен в Мала Азия, Фригия и Египет.

Поддръжници: Юстин Философ, Тертулиан, Ириней и др.

Назад | Съдържание | Напред