Троица.Бг - 4. Вътрешен живот на Църквата

Отк. 19:11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.

14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

На екрана: Библейски стих

4. ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ НА ЦЪРКВАТА.

В края на IV в. Църквата се отдалечила значително от духа, практиката и живота на Ранната Църква. Все пак в нея продължавал да действува Святият Дух, което виждаме в появата и дейността на т.н. протестни или съживителни движения вътре в Църквата.

4.1. Организация.

От организъм Църквата постепенно се превръща в организация със структура близка да светската. Институционализмът надделява над простотата, непосредствеността и оригиналността на духовно-нравствения живот през първите три века.

Окончателно установяване на йерархията или господство на свещенството. Били установени 3 св. степени: епископ, презвитер, дякон. Йерархията се обособила над миряните въз основа на т.н. апостолска приемственост - нещо, което не кореспондира с новозаветното учение.

4.2. Богослужебен живот.

4.2.1. Служенията на апостола, благовестителя, пътуващите пророци, учителя, дарбите на пророчество, говоренето на чужди езици и на тълкуване на тези езици, постепенно замирали, измествани от сух догматизъм и външна обрядност. Все пак всред истинските, новородените християни, които копнеели за истинско общение с Бога, продължавали да се срещат и да се практикуват духовните дарби, като: говорене на непознати езици, пророчество и тълкуване на езици.

4.2.2. Досегашният библейски образец на богослужението бил заменен от литургията, копнежът по духовни опитности и лично общение с Бога - от нови тайнства, като миропомазание, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение.

4.2.3. Християнски празници:

* Пасха = Великден,

* Петдесетница,

* Рождество Христово,

* Кръщение Господне,

* Влизането в Йерусалим,

* Разпетия Петък,

* Възнесение Господне.

* Неделята: още в апостолско време християните започнали да празнуват вместо евр. събота – неделята, в памет на възкресението на Спасителя.

4.3. Християнска нравственост.

Животът на християните през първите три века представлява образец за истински християнски живот според Словото на Бога. За това съдействували и гоненията и очакванията за скорошното идване на Христа. Християнската любов съдействувала за подобряване на положението на робите, на жената, на бедните. Вече към края на IV и началото на V в. християнската Църква изгубила нравствения си ореол, защото духовният живот и на духовенството и на миряните западнал.