2. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.
От средата на I в. и през II-III в. Християнството било подхвърлено на жестоки гонения.
2.1. Отношение на езическата държава към Църквата.
В самото начало на появата и развитието на християнската Църква римската държава не обръщала особено внимание на християните. Тя ги смятала за юдейска секта, а Юдаизмът бил една от разрешените религии в империята. Кога точно римската власт съзряла в християнската Църква “опасност” за държавата и предприела срещу нея продължителни гонения, това е трудно да се определи с точност.
2.2. Гонения от страна на юдеите.
Юдеите станали първите гонители на християните. Причината била, че Християнството, без да отрича божествения характер на Мойсеевия закон и на храма, изтъквало, че те вече са отменени с идването на благодатта в лицето на Исус Христос (Деян. 6:11,13-15).
Първото гонение се разразило в Йерусалим (Деян. 4-9), после било подновено от цар Ирод Агрипа I (Деян. 12.). Ап. Павел бил обект на постоянно преследване от страна на юдеите (Деян. 17:12-17;21:20-36). С разрушаването на Йерусалим гоненията от страна на юдеите отслабнали, ала не престанали.
2.3. Гонения от страна на езичниците.
2.3.1. Причини за гоненията.
Причините били:
* Обществени, т.е. Християнството било считано за суеверие, гнусота, безсрамие, безнравствено учение и дори безбожие!...Християните били обвинявани в кръвосмесване, в ядене на човешко месо и пиене на детска кръв.
* Религиозни причини. За държавата Християнството се намирало в противоречие с римските закони, според които религията имала държавен характер и всеки бил длъжен да принася жертва на идолите. Участието в култа към императорите било считано като проява на лоялност към Римската държава. Християните отказвали да участвуват и в двете и затова били обявени за изменници и предатели.
2.3.2. Кратък преглед на гоненията срещу църквата:
2.3.2.1. Гонения през първи век
* При Нерон (65 г.). Мъченическа смърт на ап. Петър и ап. Павел в Рим. Останалите апостоли, освен Йоан Богослов, претърпяват също мъченическа смърт.
* При Домициан (81-96 г.). Заточение на ап. Йоан на о. Патмос (вж. Откр. 1:9).
2.3.2.2. Гонения през втори век
* При Траян. Мъченическа смърт на Игнатий, антиохийски епископ, Климент Римски.
* При Марк Аврелий (161-180). Бунт на тълпите срещу християните в Галия и Мала Азия.
2.3.2.3. Гонения през трети век .
* При Септимий Север (193-211). Пострадали римската, африканската и източните църкви.
* При Максимин Тракиец (235-238). Гонение срещу водачите на църквите.
* При Деций (249-251). Гонение срещу водачите и отделни християни.
* При Валериан (253-259). Гонение срещу водачите.
* При Диоклетиян (284-304). Това е най-жестокото и повсеместно гонение. Църковните здания били разрушавани, св. книги били изгаряни, християните били изтезавани и умъртвявани.
Назад | Съдържание | Напред
|