3. ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЪРКОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ.

3.1. Универсална (вселенска) и локална църква.

Не веднъж Исус говори за Своята Църква - еклесиа, която Той ще съгради на канара (вж. Мат.16:18; 18:17). От казаното в Мат. 18:20 ние заключаваме, че от една страна Църквата е повсеместна, т.е. универсална, вселенска (католическа=всеобща), и от друга страна на всяко място дето християните имат духовно общение помежду си съществува местна, локална църква (Мат. 18:15-20).

Църквата, това е събрание, съставено от новородени личности. Новорождението е било и е средство за присъединяване към Църквата (Йоан 3:3-5; Тит 3:4-6).

3.2. Богослужения.

Богослуженията на първите християни не били “прости” събрания на случайни хора, но събрания на един жив духовен организъм в центъра на който стои Христос (койнониа).

Те съдържали (вж. І Кор. 14:26):

* проповед,

* св. прочит,

* молитва,

* хваление,

* поклонение,

* служение на дарбите и др. Едно многообразие и живот, обаче с ред и приличие.

3.3. Тайнства.

Апостолската Църква признавала две тайнства, учредени в нея от самия Господ Исус:

3.3.1. Кръщение във вода, което е документиране на новорождението, знак за това, че някой е съразпнат, съпогребан и съвъзкръснал с Христа, т.е. идентифициране с Христа. Посредством кръщението човеците стават членове на Църквата (Марк. 16:16; Деян. 2:41).

3.3.2. Господнята вечеря е израз на общението на вярващия човек с Христос и с Църквата. Хлябът - това е символ на прободеното тяло на Исус. Виното е символ на пролятата кръв на Исус. Господнята вечеря не е средство за прощаване на грехове - тя е за новородени личности! (Мат. 26:26-28)

Библията не говори за нищо мистично в тези две тайнства. На нея й е неизвестно също така и т.н. материално преосъществяване (транссубстанционализъм), за което говорят Източноправославната и Римокатолическата църкви.

3.4. Структура.

Към края на I в. в християнската Църква се подвизавали две поколения.

3.4.1. Първоначалната структура на Църквата се състояла от служенията на:

§ апостолите,

§ презвитерите,

§ стареите,

§ учителите и

§ пророците.

Църковните ръководители не управлявали авторитарно, но били отговорни пред братството и пред събора (срв. Деян. 15).

Локалните църкви се състояли от новородени и кръстени хора. Вече към 40 г. всяка поместна, локална църква била ръководена от съвет на стареите.

3.4.2. В Новия Завет понятията презвитер (предстоятел, старей), пастир и епископ (надзорник, пастир, пазач) са равнозначни и представляват една функция (вж. І Пет. 5:1-5). Едва по-късно епископът бил изведен като първенствуващ над всички останали стареи.

3.4.3. Паралелно със служението на стареите в Апостолската Църква функционирало и служението на дяконите (служител, слуга), което се състояло в социална дейност (вж. Деян. 6).

3.4.4. В Църквата било познато и служението на пътуващите пророци, за които важало правилото да притежават “препоръчителни писма” (Деян. 11:28; 21:10; 15:32; Рим. 16:1).

3.4.5. В апостолско време не само стареите и ръкоположените лица, но и обикновените вярващи (миряни) получавали свише и практикували духовните дарби, за които се говори в І Кор. 12 и 14. Особено популярни били: говорене на непознати езици, тълкуване на непознати езици и пророчество. В по-нататъшната история на Църквата тези дарби неизменно присъстват тук или там в невидимата Църква.

Назад | Съдържание | Напред