Троица.Бг - 2. Философски възгледи

Пр. 16:1 Плановете на сърцето принадлежат на човека,
Но отговорът на езика е от Господа.

На екрана: Библейски стих

2. ФИЛОСОФСКИ ВЪЗГЛЕДИ.

2.1. Стоицизъм.

Представители: Зенон (264), Хризип (281-208), Сенека (3-65 сл. Хр.). Според този възглед “човешкото знание е средство за постигане на добродетелта. Философията е упражнение в добродетелта и познаване на божественото и човешкото”. Главни моменти: материализъм в антропологията, пантеизъм по отношение на божеството, монизъм по отношение на душата. Последната е веществена, защото е свързана с тялото. Стоическата етика намира висшето благо в живот съобразен с природата. За стоицизма са характерни космополитизъм (всички са братя) и фатализъм (примирение и покорност на съдбата).

2.2. Епикурейство.

Представители: Епикур (341-270). В основата на епикурейството лежи механическият атомизъм на Демокрит. Единственото благо, според Епикур, това е удоволствието, а единственото зло - смъртта. Епикурейците отричали каквато и да е божествена намеса в света и презирали страха от боговете, защото според Епикур, представата за боговете била породена от невежество и страх. Но Епикур не бил безбожник, защото се прекланял пред възвишеността на свърхестественото.

2.3. Скептицизъм.

Представител – Пирон от Елада (360-279 пр. Хр.). Според това висшето благо е въздържането от всякакъв вид съждения, което води до особен вид апатия. Скептицизмът отрича истината в предишните философски възгледи.

2.4. Еклектизъм.

Той е следствие от скептицизма, обаче признава по нещо истинно и в другите философски възгледи, като се опитва да ги обедини в една философска система Представители: Панеций, Антиох от Аскалона, Цицерон, Дидим.

2.5. Религиозен синкретизъм.

Той е механично свързване на различни философски възгледи, религиозни вярвания и култове. Напр., приравняване на Изида с Деметра и Артемида, на Серапис с Асклепий и Зевс, на Митра с вавилонския бог Шамаш и др.

2.6. Неоплатонизъм.

Последна форма на гр. Философия. Характерен за него е теоцентризма, т.е. преобладаване на религиозния елемент в центъра. Представители: Амоний (175-242), Плотин (204-268). Най-висшето това е свръхразумното. Множественото възниква от единното чрез излъчване. От единното произхожда и душата. Материята е еманация на душата.

2.7. Цинизъм.

Цинизмът е древногръцко философско направление (ІV в. пр. Хр.). Според циниците основа на щастието и добродетелта е пренебрежение към обществените норми, и отказване от богатство, слава и удоволствия. Представители: Антистен и Диоген от Синоп (от бъчвата).