Начало > Църковна история > Част І > Увод

7. ЕВРЕЙСКАТА ДИАСПОРА.

Диаспора наричаме онези евреи, които след Вавилонския плен не се завърнали в Палестина, но се разпръснали по всички краища на тогавашния цивилизован свят.От тях най-много били онези, които живеели в Египет. Те дори си построили собствен храм на Нилския остров Елефантина. Според Филон (25 пр.-40 сл.Хр.), александрийски евреин и учен, през 38 г. сл. Хр. в Египет имало най-малко 1 милион евреи. В Рим живеели около 40-60 000 юдеи. Юдейски колонии имало и в Хиркания на Каспийско море, във Фригия и Лидия в Мала Азия, и в Сирия.

Синагогата била същинския център на живота на евреите от Диаспората.Тук юдеите се срещали, за да се помолят на Бога заедно, да Го хвалят, да чуят прочит от Закона и от Пророците. Синагогата заместила храма и прочитът на Св. Писание - храмовите жертвоприношения.

Още преди Христа синагоги били построени и в Палестина, но те нямали за палестинските евреи онова значение, което имали синагогите в Диаспората.

Посетителите на синагогите се делели на три категории:

* Юдеи по рождение

* Прозелити, т.е. езичници, които напълно възприемали изискванията на

Тората,

* и т.н. богобоязливи, т.е. такива езичници, които симпатизирали на

Юдаизма, но не могли да изпълнят изискванията на Закона. Именно те били първите последователи на Христа измежду езичниците, възприели християнското благовестие.

Назад | Съдържание | Напред

 

Искате ли да получите всички материали от този сайт на CD или USB флаш драйв? ДА НЕ.