През 37 г. пр. Хр. Ирод (37пр.Хр.-4 сл.Хр.), син на идумеянина Антипатър (римски прокуратор на Юдея), получил от Рим царска власт над почти цялата територия на Палестина, завоювана от Хасмонеите.

Ирод станал инициатор на мащабна строителна дейност в Палестина. Редица градове били изцяло реставрирани, а други наново изградени, напр. пристанищният град Кесария. Той построил множество бани, театри, гимназии, важни търговски пътища, крепости, водопроводи и др. Ала най-значителното му архитектурно дело било дострояването на храмовия комплекс в Йерусалим.

Въпреки това обаче той бил мразен от народа, защото средствата за това огромно строителство били набирани чрез данъци от същия този народ.

Ирод Велики е запомнен от историята преди всичко с неговото тиранично управление, изпъстрено със жестокост, кръвопролитие, отмъстителност, породени единствено от страха за трона. Ирод умрял от отвратителна смърт през 4 г. сл. Хр.

Държавата му била разделена по волята на Рим между синовете му: Архелай получил власт над Юдея (4-6 г. сл. Хр.); Антипа бил поставен над Галилея и Перея(4-39 г. сл. Хр.); Филип получил Трахонитида и Авранитида (4-34 г. сл. Хр.). За кратко време царството било възстановено от Агрипа І, внук на Ирод Велики (41-44 г. сл. Хр.).

След смъртта на Архелай Юдея била поставена под управлението на прокуратор, който бил подчинен на римския наместник на Сирия. Първи прокуратор бил Копоний (6-9 г.), след него Понтий Пилат (26-36 г-), Антоний Феликс (52-60), Порций Фест (60-63), Албин (61-64) и Хесий Флор (64-66).

Назад | Съдържание | Напред