Юдеи, чиято култура и мислене били повлияни в много по-голяма степен от гръцкия език и начин на мислене, отколкото от еврейските традиции. Населяващи предимно диаспората (разселението на евреите), но представени и в Палестина. Традиционни привърженици на гръцкото управление.

3.2. Националисти.

Те били пълна противоположност на елинистите, защото били непримирими врагове на чуждото робство и бленували за възстановяване на Давидовото царство. Изповядващи апокалиптични вярвания.

3.3. Консерватори (хасидим).

Хасидим, т.е. “верни”, били антиелинистки настроени, но преди всичко основаващи се на Тората (Закона), чийто изисквания определяли цялостния им живот. Радикалните хасидим станали основатели на обществата на есеите (II в. пр. Хр.). Отличителни белези: покайна проповед и апокалиптични видения. Смята се, че Йоан Кръстител е бил есей преди да стане Предтеча на Исус Христос.

3.4. Книжници.

Еврейският елит. Ангажирани със запазване, препредаване и тълкуване на Тората. Сами се разделяли на две партии:

3.4.1. Фарисеи (“фарес”=отделен, изтъкнат, подчертан)

Фанатични привърженици на Закона и особено на тълкуванието на същия в Мишна и Талмуда. Фарисейското богословие оцветявало народната религиозност в продължение на столетия. В новозаветно време те създали редица богословски училища, най-популярните от които били на Хилел и на Шамай.

3.4.2. Садукеи.

Юдейската аристокрация по времето на Исуса Христа. Поддръжници на господството на завоевателите на Палестина. Родоначалник - Садок (вж. III Царе 2:27-36). Измежду тях бил излъчван първосвещеникът. Садукеите внасяли в религията рационалистичен елемент. Те отричали безсмъртието на душата, възкресението на мъртвите, задгробния свят и божествения промисъл.

Назад | Съдържание | Напред