Богословски речник
|
A C F I L O P S Пълна поквареност Доктрината, че падналия човек е изцяло пропит от греха, и че той е изцяло грешен. Човека не е толкова лош, колкото може да бъде, но във всичките области на неговото същество – тяло, дух, ум, емоции, е пропит от греха. В този смисъл, той е “напълно покварен”. Защото човека е покварен, нищо добро не може да излезе от него (Рим. 3:10-12), поради това, Бог трябва да му вмени Христовата праведност. Тази “праведност” може да се получи единствено чрез вяра в Христос, и това което Той е направил на кръста. “Пълната поквареност” е основно вярване в Калвинистките групи, а е отхвърлена от Арминианите. |