Богословски речник
A C F I L O P S А Б В Г Д Е З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ю
Пророк
Някой, който е говорител на Бога. Той стои между Бог и човек, като предава на човека Божието слово. Когато пророкът говори като говорител на Бога, той е бил вдъхновен и без грешка. Пророкът, не е марионетка или безучастен повтаряч на това, което чува, но той е запазвал собствена си воля, ум, и мисли бивайки говорител на Бога. Бог може да слага Своите слова в пророческите уста (Вт. 18:18; Ер. 1:9). Пророкът е бил Божий слуга (Зах. 1:6), и посланик (2Лет. 36:15). Пророчествата се разделят на три категории: касаещи съдбата на Израел, месиански пророчества, и есхатологични пророчества. Терминът “Закона и пророците” се отнася за С.З. писания, разделени на две категории. Закона е Петокнижието, (или Битие, Изход, Левит, Числа, и Второзаконие). “Пророците” са останалите С.З. книги.
Назад | Напред
|
|